Читать «Омайване» онлайн - страница 29

— Намери ли някакви дрехи за себе си? Макар че едва ли ще има такива, че да са ти по мярка.

— Още не съм търсил. В дисагите имам резервни. Само че конят ми остана някъде. Ако имам късмет, патрулът ми ще го открие. Сигурно вече ме търсят.

— Ако намериш какво да облечеш, утре ще ти ги изпера. Съжалявам…

— Малка искрице — каза той дрезгаво и се наведе напред, — няма нужда да ми се извиняваш.

Тя потръпна.

Даг успя да възвърне самообладанието си.

— Защото плачещ патрулен е много притеснителна гледка. Ще почна да хленча и да се сополивя. А това в комбинация с насиненото ми око ще те накара вероятно да повърнеш. И така ще има още за чистене, а ние не искаме това, нали? — Щипна носа й, доста абсурден жест към жена, която току-що е спасила света, но това разведри унилото й настроение и тя се усмихна.

— Ето че вече имаме напредък. Какво ще кажеш за малко храна?

— Мисля, че не мога още. Но ти хапни.

— Тогава пиене. И няма да спорим. Добре знам, че човек трябва да пие течности, когато е загубил кръв. — „А ти продължаваш да губиш“. Твърде много и твърде бързо. Кога ли щеше да престане?

В мазето откри сандъче с изсушен сасафрас и понеже не беше сигурен за водата, свари чай, след което наля две чаши. Беше по-жаден, отколкото предполагаше. Фаун също почна да пие, подражаваше му като наивен новобранец в патрула. „Защо винаги правят всичко, което им кажеш?“ Освен когато не го правеха, разбира се.

Той се подпря на стената, протегна крака и отпи още една глътка.

— Можеше да направя и повече неща за теб с усета си за същност, но…

— Усет за същност? — Тя го погледна тъжно. — Щеше да ми обясняваш какво е.

Той затаи дъх, замисли се как да го обясни на едно фермерско момиче, така че да не го приеме погрешно.

— Ами… това е усет за всичко около нас. Живите неща, къде се намират, как се справят. И не само живите, но те са най-ярки. Никой не знае дали светът произвежда същност, или е изграден от нея, но когато се появи злина, тя я изсмуква и по-този начин убива живите неща. При по-лошите случаи дори скалите започват да се разпадат. А усетът е нещото, с което се усеща същността.

— Магия? — попита тя колебливо.

Даг поклати глава.

— Не и според смисъла, който влагат фермерите в тази дума. Не е като да получаваш нещо от нищо. Просто усещаш как е устроен светът. — Забеляза откровено неразбиращия й поглед. — Използваме думи от останалите сетива, за да го опишем, но всъщност е нещо много различно. Например… Затвори си очите.

Тя го погледна учудено, но го послуша.

— Добре. Сега посочи накъде е надолу.

Тя завъртя палец към пода и отвори големите си кафяви очи.