Читать «Омайване» онлайн - страница 3

Но за едно нещо всички бяха съгласни. Ако се появи моряща твар, викаш Езерняците. И не се опитваш да ги излъжеш с парите, щом премахнат заплахата.

Фаун не беше съвсем сигурна, че вярва в морящите твари. За целия си живот никога не бе виждала такава, нито познаваше някой, който да е виждал. Те звучаха като легенда, измислена да плаши лековерните и децата. Като беше малка, братята й редовно я стряскаха, но тя вече не се ловеше на тази въдица.

Видя, че един от членовете на патрула тръгва към дървото й, и замръзна. Изглеждаше различно от останалите и й трябваше малко време, за да види, че косата му не е дълга, а късо подстригана. Беше доста висок и строен. Той се протегна и нещо проблесна на лявата му ръка. Фаун реши, че е нож, но после осъзна с безпокойство, че мъжът няма лява ръка. Блясъкът беше от нещо като кука, макар че не можеше да види как е закрепена. За нейно неудоволствие мъжът се настани под сянката на дървото, изтегна се и затвори очи.

Внезапно фермерката удари камбаната и Фаун за малко щеше да падне от дървото. Два силни звъна и три по-бързи. Очевидно някакъв сигнал, а не аларма, защото през цялото време продължаваше да говори с жената от патрула. След по-обстоен оглед Фаун различи сред ездачите още три-четири жени. Двама от мъжете започнаха да вадят вода и да пълнят коритото, а останалите се редуваха да поят конете. В отговор на сигнала се появи някакво момче и фермерката го прати с няколко от патрулните в плевнята. Две от жените отидоха до кухнята и се върнаха с торби с храна. Онези от плевнята заизмъкваха чували, най-вероятно пълни със зоб за конете.

Всички се събраха около кладенеца и фермерката и сивокосата жена започнаха да уточняват цените, докато не постигнаха съгласие. След това патрулът се раздели на групички, които започнаха да се хранят под сенките на двора.

Водачката се отправи към дървото на Фаун и седна със скръстени крака до високия мъж.

— Май ще се окажеш прав, Даг.

Изръмжаване. Фаун не можеше да прецени дали е отворил очи. От позицията си между листата виждаше само две глави, едната сива, другата тъмнокоса и рошава. Както и дългите обути с ботуши крака.

— И какво ти каза старата ти приятелка? — попита мъжът. — Има ли злина, или не?

— Засега само слухове за разбойници. Но около Гласфордж има много изчезвания. Без да са открити тела.

— Хм.

— Ето, хапни. — Тя му подаде нещо, което според достигащия до Фаун аромат беше сандвич с шунка, и снижи глас. — Вече усещаш ли нещо?

— Ти имаш по-добър усет за същност — изломоти той с пълна уста. — Ако ти не улавяш нищо, аз съвсем не бих могъл.

— Имаш опит, Даг. Аз съм участвала само в девет убийства. А ти си бил в колко — петнадесет? Двадесет?

— Повече. Но повечето бяха още малки. Чист късмет.

— Късмет ли? И малките се броят. Иначе на следващата година щяха да са големи. — Тя отхапа от собствения си сандвич и въздъхна. — Младежите са развълнувани.

— Забелязах. Още малко и ще започнат да си налитат един на друг.

Последва изсумтяване, вероятно в знак на съгласие.

Гласът му внезапно стана по-тревожен.