Читать «Омайване» онлайн - страница 2

Няколкото хапки хляб успяха да успокоят стомаха й. Тя подпря ведрото на пейката и взе дървения черпак от жената. Водата имаше лек вкус на развалени яйца, но беше чиста и хладна. Почувства се по-добре. Можеше да почине малко на пейката и следобед да навакса с пътя.

Откъм северния път се чу тропот на копита. Без скърцане на колела, но множество подкови. Фермерката присви очи, а ръката й се вдигна към въженцето на камбаната.

— Дете, виждаш ли онези ябълки в другия край на двора? Защо не отидеш да си откъснеш една и да изчакаш, докато видим кой идва?

Фаун се сети за няколко отговора, но се задоволи с едно простичко „да“. Тръгна през двора, но спря и се върна за хляба. Най-близкото дърво имаше наковани дъски и тя бързо се озова сред гъстата му корона. Полата й беше тъмносиня, а връхната дреха кафява, така че едва ли щеше да се вижда в сенките. Настани се между клоните и тръсна глава, отмятайки черните си къдрици.

Ездачите спряха на двора, а фермерката се успокои и пусна въжето на камбаната. Бяха към двайсетина, на дългокраки коне. Носеха тъмно облекло, на седлата им висяха дисаги, а на кръстовете — Фаун затаи дъх — колани с ножове и мечове. Мнозина имаха колчани със стрели и лъкове.

Не всички бяха мъже. Една жена се отдели от групата, смъкна се от седлото и кимна на фермерката. Беше облечена като останалите с панталони за езда, ботуши и кожена риза. Сивата й коса беше вързана на стегнат кок. Мъжете също имаха дълги коси, някои вързани на плитки, други разпуснати, с разнообразна украса от стъклени топчета и цветни панделки, а трети на кок, като жената.

Езерняци. При това цял патрул. Фаун беше виждала такива хора само веднъж, когато бе отишла със семейството си в Лъмптън Маркет, за да купят семена, стъкла и бои. Но онези не бяха патрул, а търговски клан от местностите около Мъртвото езеро — носеха чудесни кожи, метални и дървени предмети и други чудесии, като лекарства, та дори и отрови. Според слуховете Езерняците се занимаваха с черни магии.

Разбира се, имаше и други, по-вероятни слухове. Езерняците не се установяваха на едно място, а обикаляха от лагер на лагер, според нуждите на сезона. Никой не притежаваше земя и не разделяше парцели на децата си. Те разполагаха само с дрехите, оръжията и плячката от улова. Когато се омъжваха, жената не се местеше при мъжа, за да поеме домакинството и грижата за родителите му. Вместо това мъжът отиваше в шатрата на майка й и ставаше син на семейството й. Освен това имаше и слухове за странните им навици в леглото, но никой не си бе направил труда да ги сподели с Фаун.