Читать «Омайване» онлайн - страница 5

„И отново, както винаги, ние ще откупим смъртта на злината с една от нашите“.

Но не повече от една, доколкото зависеше от него.

Смушка коня си с пети и препусна след патрула.

Фермерката гледаше тревожно как Фаун оправя торбата си и я премята през рамо.

— Оттук до Гласфордж е почти цял ден езда — отбеляза тя. — А пеша е повече време. Вероятно ще се наложи да нощуваш на пътя.

— Няма проблем — отвърна Фаун. — Не е трудно да се намери подслон. — Това беше доста вярно. Лесно се намираха цепнатини, в които да се сгуши; завиваше се с одеялото, без да си сваля дрехите. Единствената заплаха засега бяха комарите и другите насекоми.

— Може да спиш в плевнята. Да тръгнеш на сутринта. — Жената се загледа към пътя, по който бе поел патрулът. — Няма да ти искам пари.

На лицето й беше изписана искрена загриженост. Фаун се колебаеше между несправедливия гняв и желанието да се разплаче. Две еднакво неприятни буци в корема и гърлото й. „Аз съм на двадесет, жено“. Искаше й се да каже това и много други неща. Трябваше да започне да се упражнява рано или късно. „Аз съм на двадесет. Вдовица съм“. Тези фрази все още не й звучаха естествено.

И все пак… предложението я блазнеше. Да остане един ден. Да свърши няколко задачи, да покаже колко е полезна. Да остане още един и още един. Фермите винаги имаха нужда от хора, а тя не беше мързелива. Първата й цел, когато стигнеше в Гласфордж, щеше да е да си намери работа. А тук също имаше много работа, при това познати и неплашещи задачи.

Но от седмици мечтаеше за Гласфордж. Че градът ще й предостави по-голяма анонимност. Осъзна, че може и да не е така. Където и да беше, рано или късно хората щяха да почнат да я разпитват. Може би навсякъде беше едно и също, без нови хоризонти.

Тя набра увереност.

— Благодаря, но ме очакват. Ще се разтревожат, ако закъснея.

Жената поклати глава, едновременно като знак на загриженост и сбогуване.

— Пази се тогава. — И влезе в къщата да се върне към задачите, които изпълваха ежедневието й.

„И аз щях да водя такъв живот, ако не беше Съни Соуман. — Фаун тръгна към пътя. — И никога нямаше да си помисля за друг. Само че сега ме очаква нещо различно и няма да се откажа. Да видим какво има в Гласфордж“.

Тя за пореден път призова гнева си към Съни, подлия, гаден, тъп идиот, и се стегна. Все пак от него имаше някаква полза. Обърна се и закрачи на юг.

2.

Миналогодишната шума беше гъста и влажна и Даг се подхлъзна, докато катереше склона. Моментално една силна и нетърпелива ръка стисна дясното му рамо.

— Ако го направиш пак — прошепна Даг, — ще те спукам от бой. Няма нужда да ме закриляш, Соун.

— Извинявай — прошепна Соун, пусна го и след кратка пауза продължи: — Мари каза, че вече не те праща с момичетата, защото ти се държиш твърде закрилнически.

Даг преглътна една ругатня.

— Това не се отнася за теб. Наистина ще те пребия.

Усещаше, че Соун се усмихва в мрака. Продължиха да се катерят, хващаха се за корени, дънери и цепнатини в скалите.

— Спри — въздъхна Даг.

Отдясно последва тихо въпросително възклицание.