Читать «Омайване» онлайн - страница 123

Наистина, гората на север оттук се простираше почти на три мили, чак до следващата ферма. Фаун кимна.

— Мислех, че ще лежа така до сутринта, докато не открият, че ме няма, но чух шум. Боях се да не е някой вълк или мечка, но беше патрулен Езерняк. Отначало си мислех, че по-добре да беше мечка, но той се оказа приятен младеж. Докосна глезена ми с ръце и успокои болката чудодейно. След това ме занесе до къщата. Тогава наистина бях по-кльощава. Не беше толкова висок като теб — тя кимна към Даг, — но беше достатъчно здрав. И имаше красив дълбок глас, почти като твоя. Той ми обясни, че е от някакъв лагер далеч на изток и че това е първият му патрул. Мисля, че беше самотен и тъжеше за дома. Нахраних го тихо в кухнята, а той ми превърза глезена.

— Не знам дали ме възприе като изгубената си леля, или беше по-скоро като момче, намерило птиче с наранено крило, но на следващата вечер чух тропане по прозореца. Беше донесъл лекарства за крака ми и за корема на Трил. Този път обаче не остана. Поне лекарствата свършиха чудесна работа. — Тя въздъхна, потопена в скъпите спомени. — Той замина и не мислех за него, докато след около година не чух отново тропане по прозореца. Седнахме на задната веранда. Беше доволен, като чу, че Трил те е родила нормално, Фаун. Беше ми донесъл няколко малки подаръка, а аз му дадох плат и храна. На следващото лято вече го очаквах.

— На следващата година дойде още веднъж, но не беше сам — продължи тя. — Водеше невестата си, за да ми я покаже. Беше много горд с нея. Показа ми техните Езерняшки брачни гривни, мисля, че ги наричат обвързващи. Аз се интересувах от всякаква работа с нишки, въженца и панделки, както и от тъкане и плетене. Оставиха ме да ги подържа и да ги почувствам. Това не бяха прости плетени гривни. Бяха магически.

— Да — отвърна Даг тихо и Фаун го погледна любопитно. — Всеки от двамата влага по малко от собствената си същност в своята. След това обвързващата церемония слива същностите им и те си разменят гривните.

— Наистина ли? — Фаун опита да си спомни дали е виждала такива гривни на патрулните в Гласфордж. Да, Мари със сигурност имаше, както и няколко от по-възрастните. Тогава си мислеше, че са най-обикновени украшения. — Те правят ли нещо? Можеш ли да пращаш съобщения?

— Не. Но ако единият умре, другият усеща, защото същността изчезва от връвта. Често се махат в опасни ситуации, макар че, ако се повредят, може да се направят нови. Ако единият от семейството е на патрул, другият обикновено си носи гривната. Просто… за да знае. Когато се случи с другия, за онзи, който патрулира, е по-шокиращо, защото как да очакваш, че… Виждал съм подобно нещо два пъти. Не е хубаво. Патрулният се освобождава веднага, стига да е възможно. Много е неприятно да знаеш, че нещо се е случило, но да не знаеш как и да осъзнаваш, че вече си закъснял. Молиш се гривната да е изгоряла при пожар или нещо подобно, но така само подхранваш агонията си. Когато се събудих в лазарета след…