Читать «Омайване» онлайн - страница 125

— Не — отвърна той честно. — Сигурно ще са против. Но досега съм преодолявал всичко, срещу което ме е изправял животът.

— Прав е, лельо Нати — осмели се да каже Фаун.

— А какво ще стане, ако я изхвърлят? Както е ставало в други случаи.

Даг отново замълча за известно време.

— Тогава ще тръгна с нея.

— Ще се махнеш от хората си? Би ли могъл? — учуди се Нати.

— Не и по избор. — Свиването на раменете не можеше да прикрие тревогата му. — Но ако решат да скъсат връзките си с мен, не мога да ги спра.

Фаун примигна изненадано. Досега само бе мечтала каква радост могат да си доставят двамата. Не беше мислила, че тази лодка тегли твърде много салове. За разлика от Даг.

— Така, така — продължи Нати и потропа с хурката по пода. — И аз поразмислих, патрулен. Аз имам две ръце, както и Фаун.

Даг сякаш замръзна.

— Аз… не знам дали ще свърши работа. — Последва нова пауза. — Но пък може и да стане. Имам някои познания. Фаун познава тези земи и ще набави останалите неща. Трябва и коса от нас двамата. Моята е малко къса обаче.

— Мога да се оправям с къси нишки — отвърна му Нати.

— Даже нещо повече. Искрице… — Даг се обърна към нея. — Дай ми нещо, направено от леля ти. Искам да го подържа. Нещо много фино, ако има.

— Мисля, че знам какво иска. Скъпа, виж в сандъка до леглото. Сватбената риза на Флеч.

Фаун отиде до дървения сандък и вдигна капака. Ризата беше най-отгоре. Вдигна я за раменете и разгъна бялата тъкан. Беше почти завършена. Дори гладките седефени копчета бяха пришити отпред.

Подаде я на Даг, а той я разстла върху коленете си и започна да я докосва внимателно, като внимаваше да не скъса нещо с куката си.

— Това не е само от един материал, нали?

— Лен за здравина, памук за мекота и малко коприва за блясък — отговори Нати. — Специално я изтъках.

— Езерняшките жени не правят такива фини платове. Отнема твърде много време, а не разполагаме с време.

Фаун, която бе мислила ризата му за долнокачествена, я погледна с ново око.

— Помагах на Нати и мама да нагласят стана за този плат миналата зима. Цели три дни. Беше толкова скучно и пипкаво, че щях да откача.

— Езерняшките станове са много по-малки, за да могат да се разглобяват и да се пренасят лесно, когато местим лагера. Не бихме могли да носим голяма дървена рамка като тази. Това е фермерски инструмент. Също като къщите и плевните. Мишени… — Той отново наведе поглед към ризата. — В това има добра същност. Преди е било част от растения и животни. Сега е напълно трансформирано. В едно цяло. Наистина добро майсторство. — Вдигна очи към Нати и я погледна любопитно. — Освен това вътре е втъкана благословия.

Фаун можеше да се закълне, че леля й се усмихна — съвсем лекичко.

— Опитах — отвърна скромно Нати. — Все пак ще е сватбена риза.

Даг стана и кимна на Фаун да прибере дрехата. Тя я сгъна внимателно и я върна в сандъка. Между Даг и Нати бе увиснало напрежение и тя не смееше да се намеси, за да не развали нещо.

— Склонен съм да пробвам с обвързващите гривни, ако и ти си съгласна, лельо Нати — каза Даг. — Това със сигурност ще промени спора вкъщи. Ако не проработи, няма да сме в по-лошо положение от сега, а ако стане… ще сме много напред.