Читать «Омайване» онлайн - страница 113

Близнаците бяха решили след сватбата на Флеч да се отправят към края на култивираната зона и да си разчистят нова земя. Засега обаче само говорели.

— Бащите ли уреждат браковете при вас?

— Понякога — усмихна се Трил. — По-често само така си мислят. Друг път пък трябва да бъдат убеждавани. Земята и наследството между децата, които не получават земя, трябва да бъдат записани при селския архивар, за да се избегнат бъдещи вражди.

Отново земя; всичко при фермерите се въртеше около земята. Дори останалите богатства се измерваха като неин еквивалент.

— Езерняшките двойки най-често се избират сами. Но се очаква мъжът да донесе дарове на семейството, към което се присъединява. Обикновено става дума за коне и кожи, но зависи какво друго е натрупал. — Даг добави сякаш случайно: — Аз имам осем коня. Останалите са в общата част, освен Копърхед, който има твърде зъл нрав. Трите кобили ги пазя за разплод. Жената на брат ми ги наглежда, заедно с нейните.

— Обща част ли? — попита Трил объркано.

— Ако човек има повече, отколкото се нуждае, не го задържа. Дава го в общата част, предимно за да се облагодетелстват младите патрулни, а лагерният писар води отчет. Много е полезно, когато сменяш лагерите, защото можеш да занесеш писмо и да си вземеш каквото ти трябва, вместо да мъкнеш всичко със себе си. На провинциалните събори на всеки две години писарите се срещат и сравняват отчетите, за да оправят баланса. Аз лично разполагам с голям кредит. — Не беше сигурен как да й обясни точно, но се надяваше, че ще разбере, че въпреки неугледния си вид не е никак беден. Почеса се по носа с извивката на куката. — След като загубих ръката си, ме пробваха като писар, но хич не ми се занимаваше с цифри. Предпочитам да пътувам.

— Значи можеш да четеш и пишеш? — Трил явно смяташе, че това е в негов плюс.

— Почти всички Езерняци могат.

— Хм, ти да не си най-възрастният в семейството?

— Най-малкият. С десет години. Но само един от братята ми е още жив. Майка ми много съжаляваше, че няма дъщеря, която да продължи името на шатрата й, но брат ми се ожени за една по-млада сестра от шатрата Уотърстрайдър, която се съгласи да приеме нашето име и да живее при нас. — „Виждаш ли, и аз си имам семейство. Един вид“. — Брат ми е много добър майстор. — Реши да не обяснява на какво. Правенето на споделящи ножове беше много важно за Езерняците и Дар беше високо ценен, но не биваше да го казва на Блуфийлд.

— Не ходи ли на патрул?

— Като по-млад ходеше. Почти всички го правят. Но уменията му са твърде ценни, за да патрулира.

— Ами баща ти? Той майстор ли беше, или патрулен?

— Патрулен. Даже умря по време на патрул.

— Някоя от онези твари, за които говореше Фаун, ли го е убила? — Даг не знаеше дали Трил е вярвала в злините преди, но сега определено изглеждаше убедена, че съществуват.

— Не. Опитал се да спаси един младеж от удавяне през зимата. Аз не бях там, патрулирах в друга част и научих чак след време.

— Удавил се е? Изглежда малко странно за един Езерняк.

— Не. Не точно. Получил треска на дробовете и умрял след четири дни. — Всъщност бе умрял, дарявайки смъртта си. Двамата му другари, които се бяха опитали да го откарат до лагера, го бяха заварили сгърчен над ножа му. Даг така и не бе успял да разбере дали е взел това решение съзнателно, или в състояние на делириум. Все пак ножът бе стигнал до него и той го бе използвал срещу една злина преди три години, близо до Кет Лик.