Читать «Омайване» онлайн - страница 111

— Почти цялата, скъпа. Съни махна ли се?

На лицето на Даг се появи странното изражение, което изникваше, когато използваше усета си.

— Отдавна, лельо Нати.

Фаун въздъхна облекчено.

— Даг, ти си добър човек, но трябва да поговоря с племенницата си. Защо не се поразходиш?

Той погледна към Фаун и тя му кимна.

— Ще ида да видя как е Копърхед.

— Иди.

Даг прегърна Фаун за последно, докосна с мокрите си от сайдера устни нейните и излезе.

На Фаун й се искаше да положи глава в скута на Нати и да се наплаче, но вместо това сложи пайовете да се пекат. Нати седна на кухненския стол и подпря ръце на бастуна си. И след малко Фаун вече й разказваше историята, като започна от глупавата си постъпка на сватбата и последвалия разговор със Съни.

— Знаех, че нещо те притеснява, скъпа — въздъхна Нати. — Опитах да поговоря с теб, но ти не искаше.

— Знам. Не съм сигурна дали съжалявам за това. Все пак сама си бях навлякла неприятности и трябваше сама да се оправя. Мислех, че нервите ми няма да издържат, ако не се махна.

Реши да не скрива нищо освен странния инцидент със споделящия нож на Даг. Не искаше да навлиза в сложни обяснения, а не беше нейна работа да издава тайните на Езерняците и особено тези на Даг. Вече осъзнаваше колко интимно нещо е за него костта на мъртвата му жена. Това бе единственото, за което я бе помолил да не говори.

Пое си дъх и продължи. Описа самотното пътуване до Гласфордж и ужасяващата среща с младия бандит и странния глинен. Първата си среща с Даг, който тогава й изглеждаше още по-страшен и от тях, но сега това й се струваше забавно. Изоставената ферма. Второто отвличане. Истинският ужас, който бе изпитала в ръцете на злината. Даг в пещерата и след това вечерта във фермата.

В крайна сметка главата й се озова в скута на Нати, макар че успя да ограничи плаченето до приглушено подсмърчане. Леля й я галеше както едно време, когато я успокояваше след някоя лоша шега на братята й.

— Тихо, тихо, милата ми.

Фаун обърса очите си в престилката и седна на пода до стола й.

— Моля те, не казвай на мама и татко тези неща. Все пак ще трябва да живеят със семейство Соуман. Няма смисъл да започваме вражда между семействата.

— Ех, скъпа. Хич не ми е приятно, че Съни ще се измъкне.

— Да, но не искам братята ми да разберат. Те ще се опитат да направят нещо на Съни и ще предизвикат неприятности или ще ми се подиграват, че съм била толкова глупава. А може би и двете.

— Не мисля, че дори братята ти са толкова глупави, че да се подиграват на такова нещо. — Нати спря и добави колебливо: — Освен може би Уит. Той е голям тъпчо.

Фаун се усмихна.

— Мисля, че си права за враждата — продължи леля й. — Е, добре. Ще си мълча, освен ако не се появят нови неприятности.

След това обещание Фаун си отдъхна.

— Благодаря. Разговорът с теб ми помогна повече, отколкото очаквах. — Премисли последните думи на Нати и продължи по-твърдо: — Ще замина с Даг. По един или друг начин.

Нати не се впусна във възражения.

— Аха. Този Езерняк е доста интересен. Разкажи ми повече.

Фаун, която се бе върнала към кухненската работа, беше доволна да говори на любимата си тема с някой, който не е отрицателно настроен.