Читать «Короната на мравките» онлайн - страница 8

Николай Теллалов

Забелязах, че е бясна. Студено и сдържано. И веднага се досетих защо — бях изпуснал вечерното къпане, на което се придаваше толкова голямо значение, колкото католиците отдават на причастието. Хората се отдръпваха в страх от нея. Горко ми, помислих си. Интересно, как ще постъпи?…

— Скъпа! — казах ведро. — Погледни какво нещо измислих!

И повторих всички манипулации в гробната тишина. Постепенно ми ставаше досадно. Възторгът ми увяхваше. Какво ще разбере Тя, след като рядко забелязвам погледът й да е смислен! Тя спазва вложени в генетичната й памет традиции, както компютърът изпълнява своята програма. Как не съм забелязвал, че жената, с която съм, е безмозъчна машина за власт и за правене на любов по несънувани от никой начини! Та и тя не е видяла нищо в чертежите! Поне някой от Майсторите да схване, виж, секирата я оцениха…

Все пак приключих от чист инат демонстрациите с окончателно развалено настроение. Зъл и уморен вдигнах очи към Кралицата.

Ако можех в следващия миг да потъна от срам вдън земя, сигурно вече да съм стигнал до разтопеното ядро на планетата ни. Как можах да помисля такива грозни неща за Нея!?

Тя ме гледаше с грейнало лице. А после пристъпи и ме хвана за ръцете и за миг долепи челото си до устните ми. После се извърна и посочи на хората сечивата ми. Само ги посочи. Както забелязах, заобикаляйки арбалета. И една работничка веднага скочи, хвана меча и показа как се копае с него, друг войник го размаха с инстинктивно заложените в тялото му хватки за отбрана и нападение. Един събирач пък не само насече съчките за огнището, но и подостри кол и го заби в земята.

Идеше ми да заплача от щастие.

Само арбалетът първата вечер не бе оценен по достойнство. Най-много му обърна внимание Кралицата, но останалите го възприеха като някаква безполезна играчка. В този миг аз отново сгреших в мнението си за нея, но моята безмълвна любима го усети и докосна каиша на прашката ми. Тутакси разбрах, че не е доволна от точността на оръжието, а не че не беше схванала предназначението му.