Читать «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)» онлайн - страница 4

Но за какво са много думи — често се повтаря по страниците на „Панчатантра“. Преди години, когато превеждах стиховете на Омар Хайям и Хафез, попадах на следи от древно индийската литература и най-вече от удивителното „Петокнижие“. Тогава започнах да го чета, доколкото ме интересуваше отделен стих, бог или философска сентенция — и много скоро ме погълна атмосферата на необикновените басни и приказни мотиви, преплетени с реалистични и баладични новели. Жанрът изчезваше като форма и през неговите граници възникваше особен строй на повествованието, непознато поне за мен, когато в едно действие участвуват заедно хора, митологични същества и животни, надарени с всички черти на човешкия характер. Светът около мен се насели с брахмани и крадци, царе и сводници, тъкачи, бръснари, слуги и чакали, царски дъщери и развратници, управници и вълци, вълшебници, зли духове, змии, лъвове и магарета — с този необичаен свят от действуващи лица и герои по страниците на книгата.