Читать «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)» онлайн - страница 3

Търговците търгували, занаятчиите произвеждали, царете налагали данъци и мита за превозваните стоки, а бедните мечтаели за пари, за пътешествия в други страни, където вярвали, че ще намерят по-добър живот.

Може би и затова повечето от героите в „Панчатантра“ са обхванати от непресъхваща жажда да спечелят средства, впускат се във всевъзможни приключения, водени от „безразсъдни постъпки“.

Много от сюжетите на „Панчатантра“ хиляда години по-късно се пренасят в западноевропейската литература. Предполага се че „Панчатантра“ е написана в Кашмир. Но както за мястото и времето на създаването, така и за автора не може да се каже нищо повече, защото никъде досега не е открит първоначалния текст на книгата. Всички предположения произхождат от по-късни варианти, всеки от които се различава много от първоизточника. Една от добре запазените версии е кашмирската, написана около V век. Има и втори кашмирски вариант, но и двете версии са далеч от оригинала.

Една древна редакция на „Панчатантра“ е южноиндийската. От нея има много преписи, един от които (незапазен, до днес) е дал основата вероятно на широко разпространения сборник „Хитопадеша“, преведен и извън пределите на Индия. През XI век неизвестен джайнистки монах прави свободна преработка на „Панчатантра“. Той, както изглежда, е разбирал от държавните работи, тъй като към науката за разумното поведение е прибавил и много нови епизоди от науката за ръководене на държавните работи. С ясен и прост стил монахът написва отново прозаическия текст. Последният, заедно с кашмирската версия, служи за втора джайнистка преработка. По нея е направено и това българско издание. Не е анонимен авторът на втората джайнистка версия. Това е монахът Пурнабхадра, който на 17 януари 1199 година завършил своя многогодишен труд, започнат по заповед на министъра Шри-Сома. От всички версии на „Панчатантра“, достигнали до него, той взел най-хубавата, като в повечето случаи, отнасяйки се критически в своя сравнителен метод, се връщал към стила и композицията на оригинала, доколкото го е откривал под перото на многото анонимни автори.

И започнала „Панчатантра“ своето необикновено пътуване по света. Скоро двете джайнистки версии били преведени на почти всички говорими езици по индийските народи. Един от вариантите станал широко известен, в Югоизточна Азия — Сиам, Индокитай и Индонезия. Друг вариант влязъл в монголската литература. Най-дълъг път обаче изминала версията, която тръгнала на запад. Легендарният персийски управник Хосрой Ануширван, щом чул, че в Индия съществува книга, полезна за царете и учебник за всички глупци, заповядал на своя придворен лекар да я преведе. Не е запазен за съжаление преводът на лекаря, но такъв е съществувал, тъй като чрез неговата книга на пехлевийски език (средноперсийски), наречена „Калила и Димна“, се прави превод на сирийски около 570 г. Абдаллах Ибн ал-Мукаффа, роден в Персия, но мюсюлманин по вяра, превел „Калила и Димна“ на арабски език. Изкусен писател, неговият авторизиран превод направил такова голямо впечатление, че скоро се появили нови арабски варианти, някои от които в стихотворна форма. С нищо не помогнал този успех на Абдаллах Ибн ал-Мукаффа. Той завършил трагично своя живот, наказан от халифа, макар че чрез неговия превод „Панчатантра“ прониква в Европа и векове оказва въздействие върху художественото й мислене. На гръцки език „Калила и Димна“ се явява в края на XI век, преведена от Симеон Сиф. Погрешно превеждайки собствените имена, той я прекръства на „Стефанит и Ихнилат“. В славянските езици „Панчатантра“ идва чрез гръцкия превод. През XIII век „Калила и Димна“ едновременно се превежда на староиспански и древноеврейски. От древноеврейски се прави превод на латински. От латински следват немски превод, втори испански, италиански и чешки. През XVI век се превежда на турски език под название „Хумайюннаме“ — „Царствена книга“, от турски — на френски език. И когато един от десетките преводи се превежда в Индия, индийците били възхитени от това чудесно и непознато за тях произведение. Няма друга книга в света, която да е оказала такова силно влияние върху художественото творчество на хората, започвайки от анонимните народни майстори до отделните автори. Повечето от сюжетите на „Панчатантра“ влизат във фолклора на всички народи, очевидно е влиянието върху „Декамерон“ на Бокачо, върху басните на Лафонтен и Крилов. Л. Н. Толстой включва отделни басни от „Панчатантра“ в своята „Азбука за деца“. Следи от „Панчатантра“ има и в нашето народно творчество, преди всичко в приказките. Тези „странствуващи“ сюжети, идващи от „Панчатантра“, като великолепен сборник на един по-ранен епос, говорят още един път за „миграция“ на културата между народите от голямата група на индоевропейските езици. Ако арабският превод на „Панчатантра“ оказва силно влияние върху художествения живот на Европа, откритието на индийския оригинал, много по-късно, обогатява в повечето случаи науката. Той е написан на санскритски език, владян по това време от брахманите. Този език е запазил много от граматическите особености на разговорните средноиндийски езици.