Читать «Ще се смея последен. Айсберг» онлайн - страница 8

— Я виж ти! — възкликна тя, като се здрависа с мен: добро, силно ръкостискане. — Точно щях да ви се обаждам утре. — И продължи да обяснява, че е фотограф на свободна практика и че е в града, за да направи фоторепортаж за Шарнвил. — Чух, че сте голям специалист по електроника, и се надявам да ви снимам, а също и вашата фирма.

Поласкан бях, когато ми обясни, че е изпратена от „Ди Инвестър“, голям финансов месечник с огромен тираж.

Тъй като си спомних, че имам натоварена програма за следващия ден, казах й, че ще се радвам да се видим, ако може да дойде в офиса ми в 18:00. Тя отговори, че ще дойде.

Изиграхме една игра и тя се оказа добра. Трябваше да се потрудя, за да я победя. Докато играехме, я оглеждах и колкото повече погледът ми я обхождаше, толкова повече ми харесваше онова, което виждах. Наистина беше забележителна жена!

Бях се размотавал с доста момичета, но през последните няколко години не ми беше оставало никакво време за подобни удоволствия. Сега, когато работата не ме притискаше толкова, се чувствах зажаднял за жена. Докато вървяхме един до друг надолу по игрището, се питах какво ли не за нея. Имаше нещо в личността й, което ми подсказваше, че не е от обикновените лесни случаи. Имаше някакво недостъпно изражение, което я правеше по-интригуваща от всяко друго момиче, което бях познавал.

След играта предложих да отидем да пийнем в клуба и да й представя на някои от важните членове, но тя завъртя глава.

— Благодаря ви, но имам среща. Благодаря и за играта, г-н Лукас. Ще се видим утре. — Усмихна се и си тръгна.

Наблюдавах походката й, докато се отправяше към своя миниминър.

Преди да си тръгне, денят беше като цветен филм, сега, когато си беше отишла, той беше станал черно-бял.

II

— Това е всичко — рече Гленда. — Благодаря ви. Надявам се, че не съм отнела прекалено много от времето ви.

Пристигнала беше в офиса ми в 18:00, а сега беше 19:35. Беше снимала изложбената ни зала, малката ни фабрика и нашите четирима инженери в едър план, както се усмихваха щастливо, докато работеха зад масите си. И на мен направи около двайсет кадъра, седнал зад бюрото. Докато снимаше, изглеждаше експедитивна и безлична. Но сега, след като бе върнала никона в чантата и се бе отпуснала, ме дари с приятелска, ослепителна усмивка.

— Не се притеснявайте — рекох, като гледах в краката си. — Бях приключил с работата, преди да дойдете. Надявам се, че получихте това, което желаехте.

— Не съвсем. Бих искала и някаква лична информация за вас, но може би ще ми определите друг ден. Известно ми е, че Фаръл Бранигън ви е помогнал в началото, и бих желала да науча нещо за това. Ще стане чудесен репортаж.

— Можем да поговорим, докато вечеряме — предложих. Имаше нещо в нея, което неудържимо ме привличаше. Исках да я задържа до себе си колкото може по-дълго. — Недалеч от тук има едно местенце, където сервират сносна храна.

Тя кимна в съгласие.

— Тогава да вървим.

Откакто бяхме играли голф и после си беше заминала с колата, не ми излизаше от ума. Обикновено след голфа хапвах в клуба и бъбрех с другите членове, но онзи път не бях в настроение и бях поел надолу покрай брега, бях плувал, а след това се бях излегнал в усамотение да се попека и бях мислил за нея.