Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 96

— Не. — Уил я докосна с топлата си длан по корема. — За това дете ще сторим същото.

— Той има мили очи. Когато я погледне, в тях виждам да се отразява сърцето му.

— Ти винаги си била непоправима романтичка. Така успях да те завладея.

— И да ме запазиш — промърмори тя срещу устните му.

— Правилно. — Уил се заигра с ръба на пуловера й, знаейки колко лесно можеше да го измъкне през главата й и какво точно щеше да открие отдолу. — На теб май не ти се спи.

Керълайн се засмя и го привлече на леглото.

— Много странно. — Либи седна на тревата до поточето. — Като се замисля, че нашите ще имат още едно дете. Изглеждаха много щастливи, нали?

— Да, много, като изключим моментите, когато баща ти се заяждаше с мен. — Кал седна до нея.

Тя се разсмя и го докосна по рамото.

— Извини го. През повечето време той е много приятен човек.

— Ще имам предвид думите ти. — Кал се заигра с някаква тревичка. Какво мислеше баща й за него нямаше значение. И без това съвсем скоро щеше да бъде извън живота му, както и извън нейния.

Либи обожаваше да идва на поточето, което лъкатушеше свежо и студено през камъните. Тревата бе дълга и мека, изпъстрена с мънички лилави цветчета. Лятото израстваха огромни напръстници, почти с човешки ръст, и привеждаха над течението белите или розовите си камбанки. Появяваха се също лилии и кандилки. Понякога привечер на поточето идваше да пие ожаднял елен, а по-рядко можеше да се види и някоя мечка да лови риба.

Сега не й се мислеше повече за лятото. Мислите й бяха насочени към настоящия момент, когато въздухът бе свеж като водата, а дъхът му бе също тъй чист и бистър. Наоколо притичваха катерички. Когато бяха малки със Съни, хранеха по-безстрашните от шепите си.

Където и да отидеше, дали на някой безлюден остров или в някоя дива пустош, винаги носеше тези години от детството си в душата си. Беше благодарна за тях.

— Това бебе ще е много щастливо. Колко странно, след толкова много време може би най-накрая ще имам брат.

Кал се замисли за собствения си брат. Джейкъб притежаваше благ нрав и блестящ, остър ум.

— Аз пък винаги съм искал да имам сестра.

— И сестрите си ги бива. Освен това винаги като че ли са по-хубавите.

Кал се изтъркаля до нея.

— Тогава бих желал да се запозная със сестра ти. Ох. — Той потърка ръката си, където беше жестоко ощипан.

— Засега ще ти се наложи да се концентрираш върху мен.

— Нали само това правя. — Кал я погали по лицето. — Ще трябва да отида до кораба за малко.

Тя храбро се помъчи да прикрие тъгата в погледа си. Беше й лесно да се престори, че няма никакъв космически кораб и че няма „утре“.

— Не успях да те попитам, как вървят там нещата?

Бързо, помисли си той, доста бързо.

— Ще имам повече информация, когато погледна компютъра. Ще ме извиниш ли пред вашите, когато станат?

— Ще им кажа, че си излязъл да медитираш. Баща ми ще бъде впечатлен.

— Добре. Тогава до довечера… Когато ще се концентрирам върху теб. — Кал се наведе и нежно я целуна.