Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 87

— Либи: — Отговорът й се изрази в леко помръдване на главата й към гърдите му. Едно от най-големите й удоволствия бе да слуша как сърцето му тупти. — Извинявай… — Кал започна да гали косата й, докато се чудеше дали вече не бе прекалено късно за нежност.

Тя отвори очи. Усилието й се стори непосилно. Загложди я съмнение, на което се опита да не обръща внимание.

— Извиняваш ли ми се? За какво?

— Да, извинявам ти се за това, което се случи преди малко. Никога не съм се отнасял с жена по този начин.

— Никога ли не си го правил? — Кал не видя усмивката на устните й.

— Не, никога. — Готов да я пусне, стига тя да пожелаеше да се отдръпне от него, той повдигна главата и. — Бих желал да ти се извиня по някакъв начин — продължи Кал и тогава видя, че блясъкът в очите й бе не от сълзи, а от смях. — Ти се смееш?

— Как точно — отвърна Либи, като го целуна по превръзката на челото, — смяташ да ми се извиниш?

— Мислех, че съм ти причинил болка. — Той я обърна по гръб, след което се надвеси над нея и се взря в очите й. Тя все още се смееше, а очите й бяха тъмни и пълни с тайни изненади, които само жените могат да разберат. — Ала май съм се излъгал.

— Ти така и не отговори на въпроса ми. — Либи се изпъна, но не защото нещо я притискаше, а по-скоро поради същата причина, поради която котките се изтягат на слънце. — Как точно смяташ да ми се извиниш?

— Добре тогава. — Кал хвърли един поглед на разхвърляното легло, след което се изправи и погледна към пода. Протегна се и вдигна захвърлените й очила. Залюля ги веднъж за едната дръжка и се обърна към нея. — Хайде, сложи ги и ще ти покажа как точно.

Девета глава

Либи се наслаждаваше на второто си кафе, докато размишляваше дали фактът, че беше влюбена, имаше тясна връзка с трудностите, които срещаше от известно време с компютъра си. Погледна Кал и забеляза в изражението му сходна на нейната разсеяност. Той седеше срещу нея на масата и довършваше остатъците от нейната закуска, след като вече бе приключил със своята.

Каква ти разсеяност, замисли се тя, тук ставаше въпрос за нещо далеч по-дълбоко. Кал изглеждаше разтревожен, същото изражение имаше снощи, когато се прибра, а и когато си лягаха да спят. На няколко пъти през изминалата нощ, както и цяла сутрин, не я напусна чувството, че той ще се опита да й каже нещо важно. Нещо, което се страхуваше да чуе.

Щеше й се да можеше да го окуражи — да го улесни в раздялата и заминаването. Любовта, замисли се Либи, я побъркваше. И тогава заваля. Бавно и полека и не спря до сутринта. Сега светлината изглеждаше някак различно мека, ефирна и сякаш огромни ръце от мъгла прегръщаха земята.