Читать «Сега и във времето» онлайн - страница 86

Да бъдеш желан така отчаяно… Усещаше го и по начина, по който той я докосваше. И по устните му, които все се връщаха върху нейните за следващата по-дълга, по-жадна и по-дълбока целувка. Езикът му играеше с нейния еротично и накрая Кал едва задържа дъха си, когато ръцете й нежно се спуснаха надолу по корема му.

Той си даде сметка унесен, че тя доста добре се беше изучила. И доста бързо. Ръцете й, както и нежните движения на тялото й, го докарваха до полуда. Искаше да я помоли да поспре за малко, да му даде шанс да възвърне и последната капка разум и контрол върху себе си. Ала вече беше прекалено късно.

Кал я повали на леглото. Внезапната й изненада прерасна в сподавен стон. Протегна се към него, но единствено успя да улови студените чаршафи, защото той вече я водеше към върха.

Мислеше си, че знае какво е да правиш любов. Въпреки че бе донякъде наясно от предната нощ за това, което се случваше в момента, не бе изобщо подготвена. Кал сякаш беше полудял и за миг нейната лудост достигна размерите на неговата.

Нямаше и следа от нежните докосвания, нито от деликатните увещания. Всичко кипеше от назряла нужда и отчаяна жажда за задоволяване. Сякаш бяха две изгубени души — гърчеха се в чаршафите и потъваха един в друг.

Неудържими пориви. Пламенни отговори. Изричането на свенливи молби остана за онези, които можеха да запазят здрав разума си. Тази нощ се носеше само учестено дишане и сподавени стенания. От възбудата кожата й бе станала влажна и се хлъзгаше при допира си с неговата. Всеки път, когато намереше устните й, я изпълваше богатия, мускусен дъх на страстта.

Сега нямаше кадифени облаци, на тяхно място вилнееше бясна буря. Вълнуваща. С огромен електрически заряд. Либи чуваше как въздухът й приглася. Сякаш в главата й с всички сили гърмяха барабани, които отекваха в сърцето й с невъобразимите си ритми. Вдишала дълбоко, тя се претърколи връз него и притисна отворената си уста към врата, а после и към гърдите му, защото вече бе опознала прекрасния му, тъмен, завладяващ вкус.

Не можеше да й се насити. Колкото и да му се отдаваше, той я желаеше все повече и повече. Не си даваше сметка колко силно се вкопчваше в кожата й, дори я нараняваше, въпреки че устните му всеки път проследяваха докосванията му. Виждаше я смътно на приглушената светлина, как влажната й кожа блестеше, а главата й се отпускаше назад всеки път, когато стигнеше върха. Очите й бяха от злато, като древни златни монети. Като божествен дар. Сега я видя като богиня, изправена връз него, с изпънато като лък тяло, а светлината зад нея създаваше сияние около косата й.

Кал помисли, че би умрял за нея, въпреки че и без нея също не би живял повече. Тогава Либи го пое в себе си, дълбоко, докрай. Той се пресегна напосоки, както и тя, и ръцете им се сляха в едно.

Тук нишката на мислите се скъса.

Дълго след като и двамата бяха достигнали до върховната точка на удоволствието, Кал продължаваше да я държи в прегръдките си. Опитваше се да запомни какво бе направил той, как му бе отвърнала Либи, но всичко се сливаше в една неясна буря от емоции и усещания, граничещи със стихията. Боеше се да не я бе наранил, боеше се също, че сега, когато страстта се бе уталожила, тя щеше да се отдръпне от него и от чувствата, които все още бушуваха в душата му.