Читать «Древният враг» онлайн - страница 2
Дийн Кунц
Обаче когато се обърна откри, че вече не е сам. Отегчението му се изпари мигновено.
2
ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
По здрач на тази ранна септемврийска неделя планините бяха обагрени само в два цвята: зелен и син. Дърветата — борове, ели, смърчове — приличаха на изработени от същия филц, с който са покрити масите за билярд. Студени сини сенки се спускаха наоколо и ставаха все по-гъсти и по-големи с всяка изминала минута.
Зад волана на своя Понтиак Транс Ам, Дженифър Пейдж се усмихваше в приповдигнато настроение от красотата на планините и чувството за завръщане у дома. Тя беше родом от тия места.
Колата зави от магистралата с три платна в междуградския двупосочен черен асфалтов път, който се извиваше и изкачваше шест километра нагоре през прохода, за да стигне до Сноуфилд.
Лайза, четиринадесетгодишната сестра на Дженифър, която седеше до нея на предната седалка, каза:
— Много ми харесва тук горе.
— На мен също.
— Кога ще падне сняг?
— След месец, може и по-скоро.
Дърветата се издигаха нагъсто от двете страни на пътя. Колата се движеше в тунел от надвиснали клони и Джени включи фаровете.
— Никога не съм виждала сняг, освен на снимки — каза Лайза.
— До другата пролет ще ти е омръзнал.
— Никога. Не и на мен. Винаги съм мечтала да живея в снежна страна, като теб.
Джени погледна момичето. Дори за сестри приликата им бе поразителна: същите зелени очи, еднаква кестенява коса и високи скули.
— Ще ме научиш ли да карам ски? — попита Лайза.
— Е, скъпа, щом започнат да пристигат скиорите, ще се появят обичайните изкълчени глезени, счупени стави, изметнати гърбове, скъсани сухожилия… Ще съм доста заета по това време.
— О — отвърна Лайза, неспособна да прикрие разочарованието си.
— Освен това, защо да се учиш от мен, когато можеш да взимаш уроци от истински професионалист?
— Професионалист ли? — попита живо Лайза.
— Разбира се. Хенк Сандерсън ще ти дава уроци, ако го помоля.
— Кой е той?
— Собственик е на хотел Пайн Нол и дава уроци по ски, но само на няколко избрани ученици.
— Той любовник ли ти е?
Джени се усмихна, припомняйки си какви чувства я вълнуваха на четиринадесет години. На тази възраст повечето момичета бяха вманиачени на тема момчета, момчетата над всичко останало.
— Не, Хенк не ми е любовник, познавам го от две години, откакто пристигнах в Сноуфилд, просто сме добри приятели.
Минаха покрай зелена табела, на която с бели букви бе изписано:
— Обзалагам се, че има доста свестни момчета на моята възраст.
— Сноуфилд не е много голям град — предупреди я Джени. — Но предполагам, че ще се намерят няколко свестни момчета.
— Но по време на сезона ще ги има с дузини!
— Хей, детенце! Няма да излизаш с разни пришълци — поне още няколко години.
— Защо пък не?
— Защото аз го казвам.
— Но защо?
— Преди да излизаш по срещи с момчета, трябва да знаеш откъде са, какви са и от какви семейства произхождат.
— О, мога чудесно да преценявам характери — каза Лайза. — Първото ми впечатление обикновено е точно. Не трябва да се тревожиш за мен. Няма да се мотая с някой убиец с брадва или откачен изнасилвач.
