Читать «Древният враг» онлайн - страница 16

Те забързаха към замрялото сърце на града.

5

ТРИ КУРШУМА

Самотна луминисцентна лампа гореше в мрачния градски затвор и осветяваше само едно бюро и почти нищо друго в голямата стая. На писалището лежеше отворено списание, точно под силната бяла светлина на лампата. Мястото бе тъмно като се изключат бледите луминисцентни лъчи, процеждащи се през прозорците от уличните лампи.

Джени отвори вратата и влезе вътре, Лайза я следваше отблизо.

— Ало? Пол? Тук ли си?

Тя намери ключа на стената и светна — и отскочи от вида на разкрилата се пред нея гледка на пода.

Пол Хендерсън. Тъмен, с посиняла плът. Издут. Мъртъв.

— О, Господи! — каза Лайза и бързо се отвърна. Втурна се към отворената врата, облегна се на дървената рамка и започна да поема трепереща големи глътки от нощния хладен въздух.

С голямо усилие, Джени надви надигналия се в нея първичен страх и отиде при Лайза. Сложи ръка на слабото рамо на момичето и каза:

— Добре ли си? Да не ти прилошее?

Лайза изглежда се опитваше да не избухне. Накрая поклати глава.

— Не, няма ми нищо. Ще се оправя. Д-да се махаме оттук.

— След минутка — каза Джени. — Първо искам да огледам тялото.

— Не вярвам да искаш да го гледаш.

— Права си. Не искам, но може би ще разбера с какво си имаме работа. Можеш да ме почакаш на прага.

Момичето въздъхна примирено.

Джени отиде до трупа, който бе проснат на пода, приклекна до него.

Пол Хендерсън бе в същото състояние като Хилда Бек. Всеки сантиметър, който се виждаше от тялото на помощник-шерифа, бе насинен. Тялото бе подпухнало: лицето деформирано; вратът широк почти колкото главата; пръстите приличаха на кренвирши; коремът издут. И все пак Джени не можеше да долови дори лека миризма от разлагане.

Невиждащите очи изпъкваха на потъмняло лице. Тези очи, заедно с изкривената зяпнала уста, изразяваха едно очевидно чувство: страх. Както и Хилда Бек, Пол Хендерсън явно бе умрял внезапно — в мощната ледена хватка на ужаса.

Джени не беше близка приятелка с умрелия мъж. Познаваше го, разбира се, защото в малък град като Сноуфилд всички се познаваха. Беше приятен, добър пазител на реда. Джени се чувстваше нещастна от случилото се с него. Докато гледаше изкривеното му лице, започна да й се гади, усети тъпа болка в стомаха и трябваше да извърне погледа си.

Оръжието на помощник-шерифа не беше в кобура. Намираше се на пода, близо до тялото. Револвер четиридесет и пети калибър.

Тя се загледа в оръжието, опитвайки се да отгатне какво се е случило. Може би се бе изплъзнало от кожения кобур, докато помощник-шерифът е падал на пода. Може би. Но се съмняваше. Най-вероятно бе Хендерсън да е извадил револвера, за да се предпази от някого.

В такъв случай, той не бе умрял от отрова или заразна болест.

Джени погледна през рамо. Лайза все още стоеше облегната на вратата, загледана в Скайлайн роуд.

Като застана на колене, Джени се отвърна от трупа и се надвеси над револвера за няколко дълги секунди, изучавайки го, опитвайки се да реши да го докосне или не. Не се безпокоеше толкова от заразяване, както след като намери тялото на госпожа Бек. Все по-малко вярваше, че става дума за чума. Още повече, ако някаква екзотична болест бе връхлетяла Сноуфилд, тя трябваше да е страшно силна и Джени със сигурност вече се беше заразила. Нямаше какво да загуби, ако вземеше револвера и го огледаше отблизо. Беше по-загрижена, че може да заличи отпечатъците на престъпника или други важни доказателства.