Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 44

Тя беше чувала от своята прислужница колко добър и необикновен е този чирак Хлапич.

То се знае, че тя сега му предложи да го приеме за свой син и да го изучи в господарско училище.

Но Хлапич свали шапка, пристъпи към изисканата госпожа, целуна й ръка и каза:

— Аз ще остана обущар, защото този занаят ми е умилял.

А след това Хлапич каза още:

— И без това има повече хора, които късат обувки, отколкото такива, които правят обувки.

Изисканата госпожа се засмя и веднага разбра, че наистина би било жалко Хлапич да не стане обущар. А Хлапич й целуна още веднъж ръка и след това затича щастлив със своето писмо по стълбата.

Хлапич наистина обичаше своя обущарски занаят, но в този миг мислеше повече за своето магаренце, за което не би имало никакво място при изисканата госпожа.

Той летеше по градските улици и завчас си пристигна у дома.

— Ще караме обувки с магаренце! — викна той още от вратата на майстор Мърконя, а после показа писмото и разказа какво се беше случило.

Същия ден следобед Гита и Хлапич отидоха за магаренцето и за колата.

То се знае, че те трудно биха намерили къщата на стареца, но в писмото пишеше, че старецът е живял при градската крепост. А тя е висока и стърчи нагоре така, че лесно може да я намери човек.

Когато Хлапич показа писмото, онези хора, които бяха живели със стареца, му дадоха магаренцето и колата.

Наистина си струваше да видите как се возиха Гита и Хлапич през града на Хлапичевото магаренце!

Беше така хубаво и весело, че Гита само съжаляваше, дето не й е сега тук златната тръба да тръби в нея. Все още й личеше, че е израсла в цирк!

Но Хлапич веднага й каза, че не подобава на дъщерята на майстор Мърконя да тръби, когато се вози на магаренце.

И така те само си пееха тихо и радостно по целия път и плющяха с камшика над мъдрото магаренце, което предеше със своите високи уши.

Но пред дома на майстор Мърконя Хлапич не можа да се сдържи от радост, ами скочи от колата и си хвърли шапката високо. После изтича до къщната врата, промуши вътре глава и викна с все сила:

— Ето го магаренцето!

— О, какво каза! — засмя се Гита и почна да се подбива с Хлапич.

Разбира се, всички хора знаеха, че Хлапич нямаше предвид себе си, като промуши глава през вратата и се провикна: „Ето го магаренцето!“, но палавата Гита въпреки това го подкачаше и двамата се смееха.

За да не стават грешки, веднага кръстиха магаренцето Кокодан.

Там стоеше една жена и като видя колко хубаво пристигнаха Гита и Хлапич на магаренцето и колко са весели и честити, каза:

— Боже мой, деца, колко би било хубаво винаги да останете такива малки!

— Тогава би трябвало цял живот да ходим в един и същ клас — каза Хлапич.

— А учителите не биха допуснали това и ще има неприятности. Ето защо е най-добре сега да си играем, а после ще трябва да станем и ние като другите хора.

IV

Завършек

Така стана.

По-късно Хлапич и Гита пораснаха големи. Хлапич остана обущар, а Гита забрави, че е била някога в цирка. Само веднъж се случи нещо, което я подсети за това.