Читать «Чудните приключения на чирака Хлапич» онлайн - страница 43

Майсторът го пусна, защото сега всичко беше другояче, а не като по времето, в което Хлапич крякаше в зелени гащи.

След това Хлапич взе онази китка от червен мак и бели маргаритки и каза: „Обещал съм това някому“.

Сега всеки може да види колко умен и честен беше Хлапич. През всичките многобройни опасности и несгоди по пътя си не беше забравил, че обеща да донесе цвете на онази прислужница, ако помогне на стария млекар да не носи сам млякото по стълбите.

Прочее, Хлапич вървеше сега през града и носеше китката си цвете на онази прислужница. Веднага намери и позна високата къща. Качи се на третия етаж и позвъни на вратата.

Прислужницата отвори вратата и се почуди, като видя онзи пъстър Хлапич, сега така добре облечен, но въпреки това го позна веднага, защото хората не се познават по дрехите, а по очите.

— Госпожице, донесох ви обещаните цветя — рече Хлапич и й подаде китката мак и маргаритки.

— О, колко си честно ти, момче — каза прислужницата, — и колко си късметлия. За теб има едно писмо тук. Ако не беше дошъл с цветята, никога нямаше да го получиш.

Хлапич беше видял много нещо из пътя си, но никога в живота си не беше получавал писма.

Затова направо се слиса, когато прислужницата влезе в стаята си, изнесе голямо писмо, предаде го на Хлапич и каза:

— Това писмо го донесе някакво момче. Каза, че старият млекар е починал от старост. А това писмо бил дал да го напишат преди смъртта му. Ако чиракът Хлапич дойде с цветя при мен, да му предам писмото, каза момчето.

Така разказваше прислужницата, а Хлапич потъна в размисъл и обръщаше писмото в ръцете си. Никак не знаеше какво да прави с него и вече си мислеше не би ли било най-добре да го подари на прислужницата заедно с цветята.

„Но какъв смисъл има това — помисли после той, — като писмото е надписано за чирака Хлапич, а това съм аз в целия свят.“

Тогава Хлапич се реши и веднага отвори писмото.

Това беше твърде умно. И ако някой някога се бои от някакво писмо, нека стори същото, защото всяко писмо е много по-страшно, когато е затворено и докато не се знае какво пише в него.

Но това беше наистина весело писмо! В него е големи букви пишеше следното:

Почина старият млекар без деца, без роднини и без кумове. На смъртната постеля се сети за чирака Хлапич и му остави своята кола и магаренцето. Това се дава за уведомяване на чирака Хлапич с покана да дойде за своето наследство в бившия дом на стареца, край градската крепост.

Отгоре и отдолу на писмото беше написано още нещо с думи и цифри. Изглежда, това беше надпис и подпис. Но Хлапич нито сега, нито после прочете това. Когато чу, че наследява колата и магаренцето, не се заинтересува кой му съобщава това.

Сърцето му сега беше пълно с благодарност.

— Колко добър беше този старец! Как от сърце бих му благодарил! — възкликна Хлапич. — Да можеше поне да види как Гита и аз ще тимарим и ще гледаме неговото магаренце!

— Сбогом, сбогом, госпожице, бързам да съобщя на Гита веселата вест.

Хлапич понечи да изтича на стълбата. Но в това време от стаята излезе старата и изискана госпожа, при която работеше онази прислужница. Госпожата беше в черна копринена рокля с бяла шапчица на главата.