Читать «Добрият» онлайн - страница 146

Обратно в спалнята, сърцето му туптеше лудо, в устата му метален вкус, може би вкусът на провала, той се обърна към Пит:

— Тръгнал е след мама, ще я намери при Линда.

Прозорецът, покривът на верандата, дворът — щеше да стане по-бързо, отколкото да излезе по стълбите, затова той се отправи натам заедно с Пит, но с ъгъла на окото си долови движение и се обърна.

Зад отворената врата, върху стената на коридора светеше раздутото овално златно петно, хвърлено от високия кръгъл прозорец в стълбищната шахта, и в него пълзеше сянка, разкривената сянка на демон от кошмар.

Не беше тръгнал значи след мама и Линда, а беше скочил от прозореца, минал покрай къщата, влязъл през кухненската врата и тръгнал по стълбите и сега се приближаваше към тях в гръб.

Отворена врата, автоматичен пистолет, щеше да ги залее с куршуми. Нямаше зад какво да се скрият, щеше да ги убие, дори да го хванеха.

Тим пусна пистолета и грабна големия скрин. Не беше ясно откъде взе такава сила. Беше едър, ама и скринът беше огромен и пълен със сгънати пуловери и резервни одеяла, и дявол знае какво още. Въпреки това го вдигна и извъртя към вратата. Тутакси светкавичните куршуми зачаткаха по него, забивайки се в дървото, пробивайки го и един от тях премина през цялото чекмедже и през предната му дъска и профуча на пет сантиметра от лицето му, забивайки треска в бузата му.

Пит проснат на земята, може би ударен, не, връщаше огъня изпод скрина, който стоеше на петнадесетсантиметрови крака. Ужасен ъгъл, никакво място за прилагане на умения, просто стрелба напосоки, но както се случва да удариш на камък, също се случва и да удариш кьоравото и от коридора долетя писък.

Пистолетът със заглушителя не беше вдигнал много шум, но изстрелите бяха натрошили дървото на трески, надупчили стените, изпочупили лампите. Всичко това изведнъж спря и остана само писъкът, който изтъня до сподавен стон.

Може би писъкът беше уловка, може би онзи тип тъпчеше нов пълнител в оръжието, но когато човек не може да се ръководи от правилата, защото неговата ситуация не е описана, той разчита на вътрешното си чувство. Тим грабна пистолета си от пода и излезе извън прикритието на скрина. Не видя никого през рамката на вратата и се спусна към коридора.

Въздухът беше натежал от дима на стрелба. Разхвърляни гилзи. Кръв по пътеката.

Ранен в крака, хищникът от бара се беше оттеглил към стълбите, все още изправен на крака, но подпрян на колоната на парапета. Изщракването на зареден нов пълнител. Черната дупка в очите се вдигна, намери Тим и въпреки жалостивия стон усмивката пак цъфна.

Тим натисна спусъка два пъти, и единият път улучи акулата в лявото рамо, но дясната ръка все още беше наред и автоматикът се надигна. Дулото му се клатеше, но зееше като пропастта на жадните зеници. Тим го искаше жив, затова тръгна бързо към него, защото човек трябва да атакува директно онова, от което не смее да избяга. Дулото подскочи, залпът се стрелна покрай главата му и огънят на болката лумна.