Читать «Добрият» онлайн - страница 147

Вторият залп не попадна в целта, защото акулата имаше нужда от две ръце, за да задържи пистолета върху целта. Тим стигна до него и го обезоръжи. Горещият метал парна мазолестата му ръка. Убиецът се килна назад, свлече се по стълбите и се просна по гръб на площадката, разблъсквайки възглавниците, все още жив, но не и в състояние да се състезава в маратон.

Тим докосна дясната страна на главата си, където пулсираше болката. Беше мокра от кръв. Нещо не беше наред с ухото му. Можеше да чува, но усещаше, че в ушния му канал се стича кръв.

Трябваше му името на парашутиста с кучето на име Лари, който беше платил за убийството на Линда. Слезе по стълбите и клекна до ранения. Посегна да го хване за косата, за да му вдигне главата.

Острието на нож се стрелна и Тим усети лек натиск по дланта на протегнатата си ръка. Акулата се надигаше, използвайки здравия си крак. Нямаше намерение да се предава. Тим го застреля два пъти в гърлото от упор и работата се свърши.

Крейт потъна в безкраен лабиринт от огледала, мъждиво осветен от жълта светлина. Странни фигури се движеха из безбройните сребърни плоскости. Те го виждаха, идваха към него и го обкръжаваха от едно огледало към другото. Той напрегна очи да ги разгледа по-добре, но колкото по се мъчеше, толкова по-бързо избледняваше светлината, докато накрая над него се спусна осезаем мрак в огледалната пустош.

Ножът беше разрязал само кожата на лявата му длан, без да закачи месото отдолу.

Дясното му ухо беше пострадало значително по-зле.

— Липсва парче — съобщи Пит.

— Голямо ли?

— Не много голямо. Главата ти няма да увисне на другата страна, но трябва да отидеш на лекар.

— Има време. — Тим седна на пода в коридора и се облегна на стената. — Няма опасност за живота от загуба на кръв при скъсано ухо.

Той извади от джоба си своя телефон и набра номера на предплатения, който беше оставил на Линда. Допря апарата до раненото си ухо, сгърчи се от болка и го премести отляво.

Когато тя се обади, Тим каза:

— Той е мъртъв, ние не сме.

В облекчението си тя шумно изруга.

— Не можах дори да те целуна.

— Можем да си наваксаме, ако искаш.

— Тим, те искат да излезем от колата с майка ти. Затворихме прозорците и заключихме вратите, но те се опитват да ни измъкнат.

Той се обърка:

— Кои, как?

— Появиха се мигновено и затвориха улицата веднага щом започна стрелбата. Погледни през прозореца.

— Чакай така.

Той се изправи и се обърна към Пит:

— Имаме компания.

Отидоха до отворения прозорец в главната спалня. Улицата беше пълна с черни автомобили 4х4 с ярки бели надписи по покривите и предните врати: ФБР.

Въоръжени мъже бяха заели позиции зад тях и зад други прикрития.

— Гледай да ги забавиш две минути и после им кажи, че работата е свършена и ние излизаме — рече Тим на Линда.

— Какво по дяволите е това? — учуди се Пит.

— Не знам — отвърна Тим и затвори телефона.

— Как ти се струва, редно ли е?

— Кой го знае.

Той се отдалечи от прозореца и набра номера за справки. Когато операторката се обади, поиска номера на Майкъл Макрийди.