Читать «Добрият» онлайн - страница 144

Те имаха няколко варианта на тактики за превземане на стълбища, макар че би било желателно да са по-добре въоръжени за целта. Независимо от това, че бяха се справяли с подобна задача многократно, на Тим никак не му се щеше да атакува тези стълби. Те приличаха по-скоро на серия от опасни врати.

С помощта на жестове той предаде на Пит един прост план за действие, който бе приет с кимване на главата. Оставяйки Пит до стълбището, Тим се отправи към задната част на къщата, откъдето току-що бяха дошли.

В главната спалня Крейт отключи долната част на прозореца, през който беше видял Мери да бяга, и я повдигна. Тя изскърца леко по смазаните жлебове.

Скочи през перваза върху покрива над входната веранда, очаквайки градушка от куршуми в гърба, и веднага се дръпна настрани извън рамката на прозореца.

Две коли минаха по улицата, но шофьорите не забелязаха въоръжения мъж върху покрива над входната веранда на семейство Кариър.

Крейт отиде до ръба, погледна надолу и скочи зад реда храсти върху тревата.

В хола Пит грабна една декоративна възглавничка от дивана и по-голяма възглавница за сядане от едно кресло и се върна в подножието на стълбището.

Погледна назад към коридора и видя, че Тим вече беше излязъл през отворената задна врата.

Стълбите бяха застлани с пътека. Той се почуди колко ли биха скърцали стъпалата.

Все още нищо не се чуваше от горния етаж. Може би онзи тип се чувстваше толкова самоуверен, че беше заспал. Може би беше умрял от най-навременния сърдечен удар в историята на човечеството.

Хванал пистолета с дясната ръка, възглавницата от креслото под лявата мишница и възглавничката от дивана с лявата ръка, Пит се качи на първото стъпало. То не изскърца. И второто не изскърца.

Южният край на задната веранда беше преграден с дървена конструкция от солидни вертикални и напречни летви, която Тим бе построил преди много време. Майка му не би могла да търпи паянтова изящна решетка.

Копривата, която пълзеше по нея, съвсем не беше на върха на растежа си в тези ранни дни от сезона, но беше достатъчно бодлива да го накара да се зарадва, че ръцете му са покрити с мазоли.

Хоризонталните летви нямаха проблеми с тежестта му. Вертикалните също издържаха, макар че протестираха повече, отколкото би му се искало.

Когато се намери на покрива, той измъкна пистолета от колажа си и отиде до най-близкия прозорец. Зад него беше бившата му спалня, в която той все още спеше, когато оставаше да нощува по празници или да пази къщата.

Стаята изглеждаше празна.

Той беше прекарал безбройни вечери като дете върху този покрив на верандата, легнал по гръб, за да гледа звездите. Беше луд за чист въздух и никога не беше заключвал прозореца на спалнята си и преди петнадесетина години резето беше корозирало в отворено положение.

При последното му посещение с преспиване баща му все още не беше сменил резето и естествено сега, в сюблимния момент, можеше да се очаква да бъде поправено. Но баща му уважаваше традициите и отключената долна част на прозореца се вдигна без съпротивление.