Читать «Добрият» онлайн - страница 143

Те стояха и се ослушваха. Къщата бе изпълнена с тишина, заплаха и сляпа съдба. После заедно направиха онова, което бяха правили често, макар и не напоследък — тръгнаха напред в тишината, врата след врата, стая след стая. Кръвта им бушуваше, косата им беше настръхнала, а умовете им бяха бистри като дестилиран алкохол.

Глава 62

Като не намери нищо интересно в скрина, Крейт тръгна към големия скрин, който изглеждаше многообещаващ. Минавайки покрай прозорец, той забеляза Мери в предния двор.

Тя изтича към тротоара, зави надясно и изчезна от погледа зад уличните дървета. От лявата й китка висяха белезниците.

Както и да се беше освободила от стола, тя не беше организирала бягството си сама. Фактът, че никой не тичаше до нея, потвърждаваше кой беше спасителят й. Тим се беше върнал у дома.

Отговорите на въпросите „защо“ и „как“ можеха да почакат. Сега не беше време да се пита, а да се реши веднъж завинаги проблемът със зидаря.

Крейт извади глока от раменния кобур, пресече спалнята, поколеба се за миг пред отворената врата и излезе, вървейки настрани, в коридора на горния етаж.

Ако Тим се беше качил горе, той щеше вече да е намерил Крейт и може би щеше да е стрелял по него, докато се обръщаше от прозореца, след като съзря Мери.

Крейт виждаше стълбите до първата площадка, след завоя обаче те се губеха от погледа му.

Прицелил се към площадката, той зачака да се появи глава, лице да погледне нагоре и да получи порой от куршуми.

Отдолу се надигаха тътнежи от тишина, тишина, която те разтърсва и облива в пот, и обещава светкавици.

Крейт реши, че Тим няма да се качи по стълбите без стратегия и сигурна тактика. На него ще са му ясни опасностите, които крият стълбищата.

Застанал на най-горната площадка в позиция, която изглеждаше недосегаема в превъзходството си, Крейт усещаше обаче и своята уязвимост. Отдръпна се и вече не виждаше надолу по стълбите, нито пък него можеха да видят от долната площадка.

Погледна към коридора, който водеше към задната част на къщата. Освен вратата на главната спалня имаше още пет врати. Едната трябваше да е на банята. Една можеше да е на килер. Най-много да имаше още три спални.

Крейт винаги се бе отличавал с решителност, но този път се спря, обзет от нехарактерна за него колебливост.

Тишината се надигна като неумолим потоп, макар че това бе само тишина, но не и неподвижност, защото сред нея се движеше хищник, какъвто Крейт за първи път срещаше.

От двете страни на долния коридор Тим и Пит, които внимаваха да се държат настрана от мерниците си, ритаха открехнатите врати, проверяваха има ли някой вътре, огледаха трапезарията през сводестия вход, после хола и стигнаха до стълбището.

Ако убиецът смяташе, че е сам в къщата, сигурно нямаше да пази такава тишина. Дори да играеше шах сам срещу себе си, все някога щеше да изтрака с някоя пионка по дъската; ако редеше пасианс, все някоя карта щеше да плясне при преместването.