Читать «Краткият втори живот на Бри Танър (По романа „Затъмнение“)» онлайн - страница 8

— Ще ми е приятно — признах. И веднага се почувствах неловко. Прозвучах толкова уязвима.

— Супер — отвърна Диего и ми се усмихна.

— От къде на къде Райли така ти е отпуснал юздите? — попитах, озадачена от взаимоотношенията им. Колкото повече време прекарвах с Диего, толкова по-трудно си го представях с Райли. Диего беше толкова… дружелюбен. Нямаше нищо общо с Райли. Явно противоположностите наистина се привличаха.

— Райли знае, че може да разчита на мен да си почиствам мръсотията. Като говорим за това, имаш ли нещо против да свършим нещо?

Започвах да се забавлявам с това момче. Да изпитвам любопитство. Исках да видя какво ще направи.

— Разбира се — отвърнах.

Тичешком прекоси дока и излезе на пътя, който следваше брега. Затичах след него. Долових миризмата на няколко човека, но беше прекалено тъмно, а и при такава скорост нямаше как да ни видят.

Диего реши отново да минем по покривите. След няколко скока разпознах собствената си миризма. Връщахме се по същия път.

Озовахме се на първата уличка, където Кевин и другият бяха сътворили онази глупост с колата.

— Не мога да повярвам — изръмжа Диего.

Изглежда, Кевин и компания току-що си бяха тръгнали. Върху първата кола бяха струпани още две, а към жертвите бяха добавени няколко случайни минувачи. Ченгетата още не бяха дошли, понеже всеки, който би могъл да докладва за касапницата, вече бе мъртъв.

— Ще ми помогнеш ли да разчистим? — попита Диего.

— Става.

Скочихме на улицата и Диего набързо размести колите в друга конфигурация, та да изглежда, сякаш се бяха сблъскали, а не че някакво гигантско, глезено дете си бе играло с тях. Грабнах двете пресъхнали, безжизнени тела, изоставени на тротоара, и ги пъхнах под предполагаемото място на удара.

— Много тежка катастрофа — подметнах.

Диего се ухили. Извади запалка от джоба си и подпали дрехите на жертвите. Аз извадих своята — Райли ни ги раздаваше, когато излизахме на лов, очакваше се и Кевин да използва своята — и започнах да паля тапицерията. Телата, пресушени и олигавени с леснозапалимата вампирска отрова, бързо пламнаха.

— Отдръпни се — предупреди ме Диего и видях, че е отворил капака на резервоара на първата кола. Изкатерих се по най-близката стена и кацнах един етаж по-нагоре, за да наблюдавам. Той отстъпи няколко крачки и драсна клечка кибрит. Прицели се ловко, хвърли я в дупката и почти в същия миг скочи до мен.

Взривът от експлозията разтърси цялата улица. Зад ъгъла се показаха мигащи светлини.

— Чудесно стана — казах.

— Благодаря за помощта. Да се връщаме ли при Райли?

Намръщих се. Къщата на Райли беше последното място, където бих прекарала остатъка от нощта. Не исках да гледам глупавото лице на Раул, нито да слушам непрестанните крясъци и спорове. Не исках да стискам зъби и да се крия зад Фред Особняка, за да ме оставят на мира. А и не ми беше останало нищо за четене.

— Имаме още малко време — каза Диего, прочел изражението ми. — Не е нужно да се връщаме веднага.

— Нещо за четене ще ми свърши чудесна работа.

— А на мен нова музика — ухили се той. — Да вървим на пазар тогава.