Читать «Кюрдският кръст» онлайн - страница 6

— И трето?

— Повече нищо. Виждаш, че сме много умерени. Съгласиш ли се на тези условия, ще станеш мой миван ^[3] и хешмер ^[4] и ще можете да живеете при нас, докато ви е угодно, също така сигурно, все едно сте от нашето племе.

— А ако откажа?

— Тогава ще се отнесем с вас като с наши врагове и слънцето на този ден ще бъде последното, което грее в очите ви. Съветвам те да се съгласиш с нашето умерено искане.

— За мен то все още не е достатъчно умерено. Ще ви докажа, че можете да бъдете още къде-къде по-умерени.

— Не го вярвай! Кой ти даде правото да избиеш кучетата ми?

— Да не би да трябваше да разкъсат жената?

— Да. Между нас и нейното племе цари кръвно отмъщение. Освен това тя е една проклета шиитка, която говори дори за Месията на християните. Нейната кръв е за псетата. Тя се казва Фатима Мариях ^[5] и ще вие в най-дълбокото гърло на проклятието.

Значи тази жена беше шиитка! Сунитите мразят шиитите. Те дори се отнасят към тях с по-голямо презрение отколкото с «неверниците». И говорела за Месията? Нима някакви сведения за Спасителя бяха достигнали до нейното ухо, а може би и до сърцето й? В такъв случай можех да съм двойно по-радостен, дето съм я спасил. Отговорих:

— Аз съм християнин, Фатима Мариях говори за моя Спасител и поради това се чувствам щастлив, че застрелях кучетата ти. Ако не беше ги насъскал срещу бедната жена, щяха да са още живи. Значи ти самият си си виновен за тяхната загуба. И конете да съм ти заплатял? Не ви ли повелих да спрете? Не ви ли заплаших, че в противен случай ще стрелям? Вие не се подчинихте и ние открихме огън. Кой при това положение е дал повод за смъртта на конете?

— Ти, не ние! А на теб пък кой изобщо ти даде правото да стреляш?

— Аз самият си го дадох. Когато бъда нападнат, се отбранявам. Благодари на Аллах, че съм християнин! Ако бях мюсюлманин, нямаше да стреляме по конете, а по вас. И нашите оръжия искате да имате? За да можете после да ни съсечете! Отказвам да бъда гост и приятел на мъж, който кара кучетата да разкъсват беззащитни жени. Позор и гибел за теб!

— Мълчи! — ревна ми оня. — Кажеш ли още една-единствена дума и още днес или утре червеите ще почнат да те ядат!

— Ес бе тхе теша-у-утим. ^[6] Твоето безсилие не е в състояние да изпълни заплахите ти. Моята пушка улучи три кучета и три коня, после твоето животно също получи пет изстрела от нея. Да натисна ли още дванайсет пъти спусъка и да ви прострелям главите?

— Ти си накарал Шейтана да ти я направи! — изръмжа той с потисната ярост. — Кой може да воюва срещу него! Значи не искаш да платиш?

— Не.

— И също няма да тръгнеш с нас?

— И през ум не ми минава!

— Накъде ще яздите?

— Натам, накъдето ни е угодно. Не е нужно да го знаеш. На първо време ще останем още пет минути тук. Нашата сигурност изисква вие да си тръгнете преди нас. Който след пет минути не се е разкарал, ще получи куршум от мен.

— Трябва да отнесем мъртвите коне, да им снемем сбруята.

— За тая работа можете да се върнете по-късно. Омитайте се! Виж, пушката ми е готова за стрелба, само отброй пет минути! После тя със сигурност ще загърми!