Читать «Кървави кости» онлайн - страница 6

Опаковането на багажа не беше проблем. Проблемът беше какво да облека. Щяха да искат да ги вдигна тази вечер, ако мога. Проклятие, хеликоптерът можеше да отлети директно до мястото на строежа. Което означаваше, че ще ходя върху прахоляк, кости и счупени ковчези. Не звучеше като място, подходящо за високи токчета. И все пак, ако младши партньорът носеше костюм за три хиляди долара, хората, които току-що ме бяха наели, щяха да очакват да изглеждам подобаващо. Можех да се облека професионално или в кръв и перушина. Всъщност имах един клиент, който беше разочарован, че не се появих гола и обляна в кръв. Възможно е да имаше повече от една причина за разочарованието му. Не смятам, че някога съм имала клиент, който би възразил на някакво церемониално облекло, но дънките и обувките за джогинг изглежда не предизвикваха доверие. Не ме питайте защо.

Можех да си опаковам работния комбинезон и да го сложа върху дрехите, които избера. Да, това ми харесваше. Вероника Симс — Рони, най-добрата ми приятелка — ме бе убедила да си купя модна, къса моряшка пола. Беше достатъчно къса, че да се чувствам леко засрамена, но пък влизаше в комбинезона. Полата не се мачкаше или набираше, след като я бях носила по време на екзекуции на вампири или на местопрестъпления. Само трябваше да смъкна комбинезона и бях готова да отида в офиса или да изляза навън вечерта. Бях толкова доволна, че си купих още две в различни цветове.

Едната беше кървавочервена, а другата — лилава. Все още не бях успяла да си намеря черна. Поне не такава, която да не е толкова къса, че да откажа да я облека. Трябва да призная, че с къси поли изглеждах по-висока. Изглеждах дори дългокрака. Когато сте високи 1.60, това значи нещо. Но лилавата не си пасваше с кой знае колко от дрехите, които притежавах, така че оставаше червената.

Намерих си блуза с къси ръкави, която беше в същия оттенък на червеното. Червено с виолетови полутонове, студен, твърд цвят, който изглеждаше страхотно на фона на бледата ми кожа, черна коса и кафяви очи. Кобурът за рамо и деветмилиметровият браунинг изглеждаха много драматично с това облекло. Черен колан, пристегнат здраво на кръста, държеше гайките на кобура. Върху всичко това сложих черно сако с навити ръкави, което да прикрива оръжието. Завъртях се пред огледалото в спалнята. Полата не беше кой знае колко по-дълга от сакото, но пистолетът не се виждаше. Поне не веднага. Освен ако нямате желание да ви шият дрехите специално, е трудно да се скрие пистолет, особено при женските облекла.

Сложих си толкова грим, колкото червеното да не ме обезличава. Освен това щях да кажа довиждане на Ричард за няколко дни. Малко грим нямаше да навреди. Като казвам грим, имам предвид сенки, руж, червило и това е. С изключение на едно телевизионно интервю, за което Бърт ме убеди, никога не слагам основа.