Читать «Кървави кости» онлайн - страница 5

Бърт погледна надолу към грубите си ръце, скръстени на бюрото. Погледна нагоре, а сивите му очи бяха много сериозни.

— Джон е почти толкова добър, колкото и ти, Анита. Не искам да го загубя.

— Смяташ, че ще напусне, ако още един клиент поиска мен?

— Гордостта му е наранена — отвърна Бърт.

— А тя е толкова голяма.

Бърт се усмихна.

— А фактът, че ти го дразниш, не помага особено.

Свих рамене. Звучеше жалко да казвам, че той го е започнал, но наистина беше така. Опитахме се да излизаме заедно и Джон не можа да понесе, че съм неговата женска версия. Не, не можа да понесе, че съм неговата по-добра версия.

— Опитай се да се държиш прилично, Анита. Лари все още не е достатъчно добър. Джон ни е нужен.

— Винаги се държа прилично, Бърт.

Той въздъхна.

— Ако не ми носеше толкова пари, нямаше да търпя глупостите ти.

— Съгласна съм с това — отвърнах аз.

Това в общи линии обобщаваше взаимоотношенията ни. Търговия в най-добрия й вид. Не се харесвахме, но имахме общ бизнес. Свободно предприемачество в действие.

2

По обяд Бърт се обади и каза, че получаваме задачата.

— В два часа да си в офиса с приготвен багаж, готова за тръгване. Г-н Лайънъл Баярд ще откара двама ви с Лари.

— Кой е Лайънъл Баярд?

— Младши партньор в „Бийдъл, Бийдъл, Стърлинг и Лоуенстийн“. Обича звука от собствения си глас. Не го тормози заради това.

— Кой, аз ли?

— Анита, не дразни помощта. Може и да носи костюм за три хиляди долара, но въпреки това е изпратен да помогне.

— Ще се опазя за някой от партньорите. Вероятно Бийдъл, Бийдъл, Стърлинг и Лоуенстийн ще се появят лично по някое време през уикенда.

— Не дразни и шефовете.

— Както кажеш — гласът ми беше съвсем равен.

— Ще правиш каквото си искаш, независимо какво кажа, нали?

— Леле, Бърт, кой казва, че не можеш да научиш старото куче на нови номера?

— Просто бъди тук в два часа. Обадих се на Лари. Той ще е на линия.

— Ще бъда, Бърт. Налага се да мина през едно място, така че ако закъснея с няколко минути не се притеснявай.

— Не закъснявай.

— Ще дойда веднага, щом мога — затворих, преди да успее да ми противоречи.

Трябваше да си взема душ, да се преоблека и да мина през гимназията „Секман“. Ричард Зееман преподаваше естествени науки там. Имахме уговорена среща за утре. В един момент Ричард ме беше помолил да се оженим. Засега все още изчаквахме, но въпреки това му дължах нещо повече от съобщение на телефонния секретар, гласящо: „Съжалявам, скъпи, но не мога да дойда на срещата. Ще съм извън града.“ Съобщение би било по-лесно за мен, но щеше да е проява на страхливост.

Приготвих един куфар с багаж. Беше достатъчно за четири дни, че и няколко отгоре. Ако си опаковате допълнително бельо и дрехи, които могат да се комбинират, можете да изкарате седмица с малък куфар.

Добавих и някои екстри. Деветмилиметровия „Файърстар“ и кобура му за под панталона. Достатъчно амуниции, че да потопя боен кораб и два ножа плюс ножници за китките. Имах четири ножа — всички изработени специално за мен. Два от тях бяха изгубени безвъзвратно. Бях поръчала нови, но ръчната изработка отнема време, особено когато настоявате за максималното възможно съдържание на сребро в стоманата. Два ножа и два пистолета трябваше да стигнат за едно бизнес пътуване през уикенда. Щях да нося един „Браунинг Хайпауър“.