Читать «7 и 37 чудеса» онлайн - страница 186

БОРОБУДУР

За очите на бога

На четиридесет километра от индонезийския град Джокякарта, там, където долината, покрита с квадратите на оризовите полета, се среща с планината, върхът на полегатия предпланински хълм е увенчан със сивия шлем на Боробудур.

Боробудур не прилича на нищо. Може да се сравни със стъпаловидна пирамида, но сравнението ще бъде много относително, изкуствено и няма да даде възможност да се изгради що-годе правилна представа за Боробудур. Той е възприел някои черти на индийската архитектура, в него могат да се проследят детайлите, които го сродяват с храмовете на една от най-древните държави на Югоизточна Азия — Фунани. Но независимо от това Боробудур е чудо на света, което се е появило именно в Индонезия, на остров Ява, и не е могло да възникне никъде другаде. Боробудур толкова приляга на пейзажа, така е неотделим от зелените хълмове, сините планини и оризовите полета на Ява, като че ли се намира на това място, откакто свят светува.

Ако ви се е случвало да бъдете във Владимир и да видите църквата Покров на Нерли, белите стени на която се отразяват в тихата старица Клязма, то сигурно сте изпитали чувството на неотделимо единство на природата и творението на човешките ръце, на хармонията, която поражда красота. Разбира се, има много чудесни сгради, които според идеята на архитекта не са свързани с пейзажа. Тадж-Махал си останал насаме с небето. Дърветата и басейните са прибавени към него, но никога няма да могат да станат равноправни с него. В Япония всички храмове са част от пейзажа. Част от него в някакъв смисъл се явяват и египетските пирамиди. Опитайте се да издигнете такава пирамида в планината или в нашите гори — няма да се получи този ефект, който се получава от намиращата се наблизо пустиня. Може да се отбележи следната закономерност: колкото е по-разнообразен пейзажът, толкова по-изискани и сложни са формите на сградите. Смелите плоскости на пустинята, строгостта на пясъка и скалите раждат лаконични, монументални сгради, раждат пирамиди, отсечеността на Вавилон. Полегатите, като че ли нарисувани с чертожна кривка линии на явайските предпланини помогнали на Боробудур да стане това, което е. Боробудур е кутелообразно светилище от времето, когато на Ява господствувал будизмът. Кутелът е извънредно сложна постройка, която, изглежда, е произлязла от надгробния хълм. Това не е храм, дори и за това, че в него не може да се влезе. Интересно е, че принципът на такава постройка се е развивал успоредно в различни части на земното кълбо. Намираме компактно еднородна постройка в Египет много векове пр.н.е., в Индия, на Шри Ланка — на границата на н.е., в Латинска Америка, в Близкия Изток (зикуратите на Вавилон).

В основата си Боробудур е квадрат със страна сто и двадесет метра — като пирамидата на Хеопс. Но за да се изкачите на върха му, ще трябва да изминете няколко километра и да разполагате както с време, така и с търпение. Пътят към върха на кутела се вие спираловидно, обикаляйки светилището толкова пъти, колкото тераси има то. Обаче височината на Боробудур от върха на хълма, на който е издигнат, до връхната точка на кутела, е сравнително малка — четиридесет метра.