Читать «Изменящата се земя» онлайн - страница 95

Баран бавно свали ръка, после я вдигна към устата си, защото отново се закашля. Проклетият таласъм! И все пак, кой го беше призовал? Нима наистина Джелерак се бе завърнал?

Той се отдалечи от балюстрадата и се отправи към стълбището.

Когато слезе долу, той огледа ъгъла. В прахта откри отпечатък от сцепено копито.

Холрън изруга и легна по корем, придърпа възглавницата върху главата си и здраво я дръпна надолу.

— Не! — изкрещя той. — Не! Няма ме! Махни се!

Застина неподвижно, докато сърцето му биеше учестено. После напрежението постепенно го напусна.

Отдръпна ръка от възглавницата. Дишането му стана равномерно.

Внезапно тялото му отново се стегна.

— Не! — изкрещя той. — Аз съм само един клет незначителен магьосник, който се опитва да поспи! Оставете ме на мира, по дяволите!

Думите му бяха придружени от ръмжене и скърцане със зъби. Накрая лявата му ръка се стрелна към едно инкрустирано сандъче от слонова кост в горната част на леглото му. Пъхна вътре ръка, потършува за миг и измъкна малък кристал.

Претърколи се по гръб, нагласи възглавницата си и се сви в полуседнало положение. Постави искрящото кълбо на корема си и погледна надолу към него през полузатворените си, лепнещи за сън очи. Измина доста време, докато в него се появи образ.

— Направи го хубаво — измърмори той. — Направи го да си струва риска от трансформация в по-низша форма на живот, страдаща от отвратителни язви, сърбящи хемороиди и хорото на свети Вит. Дано да си струва демоните мъчители, нашествието от скакалци и солта в раните. Нека…

— Холрън — каза Мелиаш, — важно е.

— Дано да е така. По-съсипан съм от кралска курва след революция. Какво искаш?

— Той изчезна.

— Много хубаво. И без това не трябва на никого.

Протегна ръка, готов да прекъсне връзката, но се спря.

— Какво е изчезнало? — запита той.

— Замъкът.

— Замъкът? Целият проклет замък?

— Да.

За миг остана безмълвен. После се надигна още нагоре, потърка очи, отметна назад коса.

— Разкажи ми за това — каза той, — по възможност с прости думи.

— Изменящата се земя престана да се изменя за известно време. После отново започна, по-яростно от когато и да било преди. Избрах си удобен пункт за наблюдение. След малко отново престана. Замъкът беше изчезнал. Сега всичко е спокойно и хълмът е празен. Не знам какво стана. Не знам как стана. Това е всичко.

— Мислиш ли, че Джел… че той би могъл да го премести? И ако е така, защо? Или пък може би Древния?

Мелиаш поклати глава.

— Отново говорих с Роук. Той гледа на нещата по-материалистично. Съществува стара легенда, че сградата е вечна, че някак си е закотвена във времето и се движи заедно с него. Ако тази котва някак си е била вдигната, той би могъл да отплува по реката на вечността.

— Дяволски поетично, но какво означава всичко това?

— Не знам.

— Мислиш ли, че точно така е станало?

— Не знам. Може би.

— Лайно!

Холрън разтри слепоочия, въздъхна, вдигна кристала и прехвърли крака през ръба на леглото.