Читать «Изменящата се земя» онлайн - страница 92

Той поклати глава. Самата област сякаш се бе успокоила. Какъв бе този нов замисъл? Дело на врага му? Или нещо друго?

Дилвиш се извърна, излезе през вратата и отново се озова в залата. Редуването на светлина и мрак продължи зад редицата прозорци отляво. Когато погледна назад, не видя вратата, през която току-що бе излязъл; на мястото й имаше гола стена.

Той продължи, накъдето му се беше сторило, че има друг коридор под прав ъгъл на онзи, по който вървеше. Вместо това се озова в горната част на стълба, застлана с пътека в цвят на тъмно вино и с дървен парапет от двете страни.

Бавно заслиза. Стаята бе пълна с тапицирани мебели и картини, каквито никога не бе виждал преди, поставени в широки, украсени и позлатени рамки.

Прекоси стаята. Когато докосна с ръка облегалката на един от столовете, от нея се издигна гъст облак прах.

Дилвиш зави надясно и мина под дървен свод. Следващата стая бе малка, с ламперия, мебелирана по подобен начин, и щом влезе, долови звук, наподобяващ възглас.

В малката камина изведнъж се разгоря огън. Върху ниска кръгла маса близо до огнището бяха подредени бутилка вино, парче сирене, малка пита и кошница с плодове. Столът до масата изглеждаше удобен. В храната сигурно имаше отрова. Вражески трик?

Той се приближи, отчупи парченце сирене, подуши го и го опита. Разположи се и започна да се храни.

Главата и очите му не преставаха да се движат, докато ядеше, но не забеляза никого, нито пък нещо враждебно. И все пак усещаше едва доловимо благоразположено присъствие, което го пазеше и му желаеше доброто. Усещането стана толкова силно, че следващия път, когато устата му бе празна, той промърмори едно „благодаря“. Пламъците незабавно се удължиха и огънят запращя. Полъх от приятна топлина достигна до него.

Когато свърши, той се изправи, погледна назад и с неудоволствие откри, че пътят, по който бе дошъл в стаята, бе изчезнал. Ламперия покриваше стената, а върху нея бе окачена една от странните картини — обляна от слънцето гора. След миг на вглеждане, всички детайли се замъглиха от необичаен вид мазки гъста боя.

— Добре де — огледа се той, — който и да си ти, приемам, че имаш добро отношение към мен. Нахрани ме и, изглежда, желаеш да стигна до някакво място. Знам, че трябва да се отнасям с подозрение към всичко, разположено сред тези стени, и все пак съм склонен да ти се доверя. Ще изляза през единствената врата, която виждам. Води ме! Ще те следвам.

Той стигна до вратата и излезе от стаята. Озова се в продълговата, мрачна зала с висок таван. Имаше много врати, но само зад една от тях се виждаше мека светлина. Дилвиш се отправи нататък и светлината се отдалечи. Премина къс коридор и попадна в друга зала, подобна на предишната. Този път светлината се появи зад врата далеч отляво. Прекоси залата по диагонал, следвайки я.

Щом стигна дотам, откри коридор, водещ отдясно наляво. Сега светлината бе някъде далеч долу. Тръгна натам.

След няколко завоя пътят го изведе в широк, нисък коридор с множество равномерно разположени тесни прозорци откъм по-близката му страна. Поколеба се, огледа се наляво и надясно.