Читать «Изменящата се земя» онлайн - страница 89

Лицето му се намръщи при мисълта за бившия му враг и по-сетнешен господар. Мимоходом се сети за Селар, който бе дал живота си да унищожи това могъщо създание. Странно как чертите му се бяха предавали през поколения, за да се появят на лицето на мъжа, когото беше пратил в Ада, мъжът, който някак си се бе върнал от това пъклено място, мъжът, който го бе спасил от Изменящата се земя, както много отдавна Селар го беше изтеглил от бездната Нунген — Селар, който беше спечелил благоволението на Семирама… Дилвиш вероятно още беше някъде наоколо, даже наблизо и затова отново бързо се нуждаеше от пълната си мощ. Дилвиш беше от род на богоубийци и за първи път караше Джелерак да усеща пристъп на страх.

Продължи чертането на ритуалната диаграма, вече без да тананика и отвори друго гърне с боя, когато първото се изчерпа.

Тогава, понесен от блуждаещ през свръхестествената тишина полъх, до него долетя неясен звук. Като че ли мъжки хор изпълняваше натрапчиво познат псалм. Той застина в средата на движението си и се напрегна да долови поне вида му.

Насочващо заклинание. Съвсем посредствена работа…

Но кои бяха те? И какво се опитваха да насочат?

Той погледна надолу към почти готовата фигура. Не беше хубаво да се извършват прекалено много магически операции на едно и също място. Понякога се случваше да си пречат една на друга. И все пак в този момент никак не му се искаше да остави собствената си работа недовършена, толкова близо до края. Джелерак се съсредоточи, за да пресметне възможните потенциали и да балансира силите.

Нямаше да има значение. Енергията, която щеше да се отприщи тук, беше от такъв мащаб, че много малко бяха нещата, които биха разстроили работата му, дори и да се намираха съвсем наблизо. Задуши го едва сдържан гняв. Веднага щом нещата тук потръгнеха, проклетият хор щеше да разбере нещо за участ, по-лоша от смъртта. Той си представи няколко възможности, за да се успокои и развлече, докато чертаеше последната част. Надигна се, огледа работата си и реши, че е добре свършена.

Отстъпи назад, остави приспособленията си за рисуване встрани и влезе във фигурата по съответния начин. Премина към южната страна на количката, отдясно на Арлата. Мангалът пушеше и изпускаше изпарения от дясната му страна. Изчисти съзнанието си, изрече няколко думи да призове силата, пресегна се надолу и вдигна жертвения нож.

Прилепите и плъховете отново се раздвижиха, когато той започна встъплението към инструкциите, които щяха да оформят заклинанието, и освети острието, което щеше да го пробуди за живот. Из залата се разнесоха трясъци и нещо драскащо прекоси тавана. Той вдигна острието докато изричаше словата, заглушавайки гласове в далечината — или пък те вече бяха спрели по своя воля? Димът се сниши и пресече фигурата като любопитно влечуго. Стените запращяха.