Читать «Изменящата се земя» онлайн - страница 88

Глава 9

Като си тананикаше тихичко, Джелерак се приведе силно напред, бутайки внимателно ръчната количка, за да не тръска товара й. Все още в транс, Арлата от Маринта лежеше в превозното средство, краката й бяха завързани за дръжките, ръцете й висяха встрани, изтеглени надолу и стегнати с ремъци близо до колелото. Под раменете й бе натъпкан чувал, за да поддържа гръдния й кош. Туниката й бе разтворена и линия червени точици разделяше на две областта между корема и гърдите. Дрънчаща торба с инструменти лежеше на стомаха й.

Джелерак вървеше през коридора, водещ към Залата на Кратера от изток на запад, и пълчища гадини го следваха с весело цвърчене. Докато напредваше, въздухът се затопли и овлажня, а миризмата на мястото стана по-осезаема. Усмихвайки се, той тласна количката нататък в мрака и през ниската арка се озова в самата зала.

Продължи през омазания с тор под и внимателно разположи количката близо до източния ръб на кратера. Изправи се, протегна се, въздъхна и се прозя, преди да отвори торбата и да измъкне три дълги метални пръчки и скоба, от които чевръсто сглоби триножник. Постави го на пода между дръжките на количката, разположи отгоре любимата си месингова купа и натрупа в нея тлеещи дървени въглища, които взе от малка надупчена кофа, окачена на дясната дръжка на количката. Раздуха ги, докато получи весел пламък, и от няколко малки торбички извади различни прахове и билки, които хвърли отгоре. Гъст, отровен дим, ухаещ сладко, се разнесе бавно из залата.

Плъхове наизлизаха от потайни кътчета и се завъртяха в пирует по плочите, щом той отново затананика, извади от торбата къс, широк тристенен нож и опита върха и ръбовете му с палец. Постави го за миг в началото на линията, която бе нарисувал между розовите гърди на Арлата, усмихна се и кимна. После извади четка и няколко малки запечатани гърненца, изтръска торбата, постла я на пода до себе си, отвори едно от гърненцата и коленичи.

Прилепи се спускаха и стрелкаха едновременно с движението на ръката му и той започна с уверен, опитен замах да рисува сложна фигура в червено.

Докато работеше, усети внезапна студена тръпка и плъховете застинаха в танца си. Пискливите, чуруликащи звуци секнаха и настана миг на пълна тишина, изпълнена с ужасно напрежение. Беше сякаш звук, далеч отвъд границите на доловимост, бавно повишаващ височината си към точка, където скоро щеше да се превърне в непоносим писък. Той вдигна глава и се вслуша. Погледна към кратера. Сигурно беше някое от високопарните излияния на Древния. Това скоро щеше да бъде оправено — веднага щом изтръгне сърцето на девойката и излее жизнената й сила като масло върху бурните води на съзнанието на Древния. Поне за известно време. Достатъчно дълго, за да получи подкрепата, която самият той щеше да изиска от насочената и стабилна енергия на митичното създание. После…

Джелерак се зачуди как същество като него би могло да умре. Да се повлияе на сегашното му състояние щеше да изисква много усилия. Но скоро Туалуа щеше да стане опасен не само за останалата част от света, но и лично за него, Джелерак. Облиза устни, като си представи епичната битка, която щеше да се разгори в някой близък ден. Знаеше, че няма да излезе невредим от нея, но също така му беше известно, че ако успее да източи жизнените енергии на Древния, силата му ще достигне връх, какъвто никога досега не бе постигал — богоравен. Би могъл да съперничи на самия Хохорга…