Читать «Изменящата се земя» онлайн - страница 45

— Почакай! Поне бих искал да знам какво става.

— Аз също. Някой — човек, който ползва Умението — неотдавна си послужи с името ти. Долу на юг. Очевидно не е благоразположен към Дилвиш, който също е някъде там. Не мога да ти кажа, че разбирам какво означава всичко това.

Уилиънд поклати глава.

— Сигурно са съперници — каза той — и онзи, който е използвал името ми, очевидно има нещо лошо наум. Ще ми кажеш какво става, нали? Аз имам добро име и не ми се ще то да бъде опетнено.

— Непременно. Успех с крастата.

— Благодаря.

Кристалът отново се замъгли и Роук остана да се взира в дълбините му, опитвайки се да подреди мислите си. Накрая се надигна и се върна в леглото.

Потънала в мечтания по отдавна отминали дни и съзерцавайки пъстрия свят отвъд, Семирама оглеждаше Изменящата се земя. Почти бе дошло времето следващата вълна — изключително мощна и разрушителна — да се понесе по земята. Тя се усмихна. Планът й действаше. Веднъж само нещата да се решат тук и тя щеше да се наслаждава на сегашното превъплъщение на света. Какви ли дрехи са на мода сега, запита се тя.

Долу забеляза две фигури на кон да се появяват откъм затъмнената област, като цапаха из водите на все още тихото, но вероломно езеро.

Защо продължават да напредват, зачуди се тя. Нищо не беше се променило и те трябваше да са наясно, че всичките им предшественици са се провалили. Алчност и глупост, реши тя. Всички благородни чувства несъмнено бяха отмрели с нейното време. И все пак…

Ето!

Конят заседна близо до брега. Още двама жадни за власт търсачи на щастие щяха да обогатят света с отсъствието си.

Тя лениво се приведе напред и прокара ръка странично на прозореца, произнасяйки заклинанието за въздействие и го фокусира точно върху двамината на коня.

Картината подскочи напред, а лицето на Семирама се вцепени. Докосна прозореца веднага и прошепна още няколко думи за фино настройване.

Девойката елф си беше съвсем обикновена. Една от светлорусия тип, от родовете Маринт или Мират. Но мъжът…

— Селар! — прошепна тя, ръката й обхвана шията, очите й се разшириха. — Селар…

Момичето бе слязло от коня. Мъжът я следваше.

— Не!

Семирама бе скочила на крака. Юмруците й бяха стиснати. Сега и двете фигури бяха във водата и се боричкаха. И още нещо…

Вълната на промяната! Надигаше се!

Извръщайки се, тя се втурна към залата на Кратера, фрази на чуруликащия език на Древните вече се надигаха към устните й. Като влезе във вонящата зала, забеляза демона, когото Баран по-рано бе укротил, да се спотайва в един ъгъл, глозгайки някакъв кокал.

Семирама отсечено произнесе няколко къси думи на мабрахоринг към него и той раболепно се присви.

Доближи ръба на кратера и произнесе три къси цвърчащи ноти. След малко пак ги повтори. Тъмна, аморфна форма разкъса повърхността и като се усукваше, се надигна нагоре. Издаде един-единствен музикален тон. Тя му отвърна със сложна ария, на която получи много кратък отговор.

Семирама въздъхна и се усмихна. Размениха още няколко звука. Едно пипало се плъзна край нея и тя го прегърна. Задържа го доста дълго, стоейки неподвижно, и постепенно плътта й започна леко да сияе.