Читать «Изменящата се земя» онлайн - страница 33
Роджър Зелазни
— А сега ме пусни — примоли се тя. — Това е път към други места. Нищо повече не бих могла да ти кажа.
Баран спря и вдигна глава, сключил ръце зад гърба си. Огледа я и се усмихна.
— Опитай — каза той. — Опитай се да ми опишеш механизма на защитата му. Всеки страж, който бях поставил да не му позволи да действа, изчезна за броени дни. Защо става така?
— Трудно ми е да предположа. Сега заклинанието бездейства и изчаква истинския ключ. И все пак като че ли нещо изключително студено се раздвижва в дълбините му, опитва се да си проправи път, ако му се попречи.
— Ти можеш ли да го блокираш?
— Да.
— А какво би направила, ако студеното нещо се опита да удари?
— Тази студенина не ми харесва.
— И все пак, какво би могла да направиш?
— Да се защитя от него със собствените си пламъци.
— Такава защита ще се окаже ли успешна?
— Не знам.
— Не би ли могла да проучиш тази страна на заклинанието и да ми кажеш как да го неутрализирам?
— Уви! Заложено е прекалено дълбоко.
— Призовавам те в името на всички сили, които те доведоха тук, остани в дълбините на това огледало. Не му позволявай да разреши на никой или нещо да премине или излезе от тази стая. Защитавай се с всички сили, с цялата мощ, която притежаваш срещу студеното явление, ако се опита да те унищожи или прогони.
— Значи няма да бъда освободена?
— Не и сега.
— Умолявам те — помисли пак. Тук е опасно. Не искам да ме сполети съдбата на останалите.
— Опитваш се да ми кажеш, че огледалото не може да бъде блокирано дълго време?
— Опасявам се, че може да се окаже точно така.
— Тогава ми обясни, щом се имаш за мъдра: неотдавна в Ледената Кула, човек, на име Ридли, блокира огледало като това за неопределено време. Как успя да надделее?
— Не знам. Може да е използвал страж със сила, много по-голяма от моята, и да я е наложил срещу магията.
— Това е неосъществимо. Използваната сила би трябвало да е изключителна или пък той притежава невероятни умения.
— Може да е било едното или другото, или и двете. Затова се разчу чак до моите владения.
Баран поклати глава.
— Не вярвам да е толкова умел или да обладава такава сила. Някога го познавах.
— Аз пък не.
Баран сви рамене.
— Чу заповедта ми. Остани вътре и блокирай действието на ключа. Ако междувременно бъдеш унищожена, следващият ще продължи делото ти. Ако не ми стигнат силите или умението, разполагам с неизчерпаем избор от такива като теб.
— Не можеш! — извика тя.
После запищя, гласът й бе пронизителен, режещ ухото.
— Млъкни! Върни се в дълбините и прави, каквото ти е наредено!
Лицето се извърна, смали се, почти изчезна, превърна се в малка стрелкаща се светлинка в огледалото. Баран започна да прибира магическите си принадлежности и да ги подрежда в шкафове, чекмеджета и кошчета.
Когато стаята бе подредена, той донесе една кошница и нощно гърне, които измъкна от рицарската броня до единствения прозорец. Постави ги пред огледалото и ритна малка пейка редом с тях. Прекоси стаята и махна резето от вратата.
— Ей, ти — извика той, като я отвори. — Ела тук!
Робът, млад мъж, облечен в туника с неопределен цвят, гети и сандали, се вмъкна странично в стаята, очите му се стрелкаха.