Читать «Изменящата се земя» онлайн - страница 114

— Ето ни — каза Ходжсън, — където и да е това „тук“.

Погледна през наситенозеления пейзаж към обгърнатите от мъгла планини.

— Не е зле — отбеляза той.

— Ако обичаш растенията — каза Холрън, пристъпи прага и се огледа наоколо.

Дилвиш и Блек приближаваха, повели бял кон.

— Стормбърд! — извика Арлата и се втурна да прегърне коня.

— Дилвиш се усмихна и й подаде юздите.

— Божичко! — извика Холрън. — Искате да преведа кон през светилището си?

Арлата се обърна; очите й бляскаха.

— Или заедно, или никой.

— Дано да е добре възпитан — каза Холрън, като обърна гръб на коня. — Хайде!

— Аз няма да дойда — заяви Ходжсън.

— Какво? — попита Деркон. — Шегуваш ли се?

— Не. Тук ми харесва.

— Не знаеш нищо за това място.

— Харесва ми вида му… и усещането. Ако ме разочарова, винаги мога да опитам огледалото.

Ако не знаеш, единственият бял магьосник, когото някога съм харесвал… Е, късмет тогава.

Той протегна ръка.

— Нека тези, които наистина искат да тръгнат, да бъдат любезни да дойдат с мен — каза Холрън. — Днес ме чака още много работа.

Тръгнаха към къщата един зад друг. Походката на Блек бе малко по-неуверена от тази на останалите.

Холрън изостана, докато другите отиваха към стълбището.

— Значи ти си Дилвиш? — запита той.

— Точно така.

— Не изглеждаш толкова героичен, колкото очаквах. Кажи ми, позна ли онзи жезъл, който Деркон носеше?

— Това е Аления Жезъл на фолкинтайн.

— Той знае ли го?

— Да.

— По дяволите!

— Защо „по дяволите“?

— Искам го.

— Можеш да се опиташ да се спазариш с него.

— Може. Наистина ли видя Джелерак да…?

— Боя се, че да.

Холрън поклати глава.

— Трябва да запиша цялата история веднага, щом се приберем, за да мога да докладвам на Съвета. Може дори пак да се върна при тях. Идиотската им политика няма вече никакво значение.

Изкачиха стълбата, стигнаха до стаята с огледалото и влязоха.

— Довиждане — каза Ходжсън.

— На добър час — пожела му Дилвиш.

Холрън влезе в огледалото. Арлата кимна и се усмихна на Ходжсън; тя и Дилвиш поведоха Стормбърд през огледалото. Деркон и Блек ги последваха.

За миг реалността леко се изкриви. Усетиха пронизващ студ и се появиха в кабинета на Холрън.

— Вън! — заповяда собственикът незабавно. — Отведете този кон навън в залата! Само няколко спретнати кафяви купчинки ми липсваха на пентаграмите! Вън! Вън! Ти, Деркон, почакай малко! Тъкмо гледах жезъла ти. Бих искал да го имам в колекцията си. Какво ще кажеш да ти дам един от Зелените Жезли на Омалскин, Смущаващата Маска и едно чувалче приспивателен прах от Фрилиан за него?

Деркон се обърна и огледа предметите, които Холрън измъкваше от полиците.

— Ами не знам… — започна Деркон.

Блек се приведе напред.

— Зеленият жезъл е фалшив — каза той на Холрън.

— Какво искаш да кажеш? Работи си. Платил съм цяло състояние за него. Ето, ще ти покажа…

— Видях унищожаването на оригиналите в Сангласо преди хиляда години.

Холрън свали жезъла, с който бе започнал да изписва огнени фигури из въздуха.