Читать «Изменящата се земя» онлайн - страница 101

И те тръгнаха в тази посока. Ходжсън прочисти гърло.

— Нещо очевидно се опитва да ни отклони от нашата цел — каза той, докато минаваха през широка, ниска зала. — Или Джелерак се е завърнал и си играе с нас, или Древния е усетил нашите намерения и се опитва да ни отведе другаде. В случай, че е така…

— Не — каза Деркон. — Аз съм достатъчно чувствителен да усетя, че зад това се крие нещо друго.

— Какво?

— Не знам, но като че ли не е злонамерено към нас.

Като излязоха от залата и завиха отново, стигнаха до един малък алков. Върху тежка дървена маса в него бяха положени три меча с различна дължина; за всеки меч имаше ножница и пояс.

— Нещо такова — каза той. — Обзалагам се, че за всеки от нас ще има по един подходящ.

— По-подходящ не би могъл и да бъде — отбеляза Одил, когато се приближиха и ги вдигнаха.

Тъмното създание се метна напред върху спуснатия крепостен мост; очите му пламтяха под бледото, опушено, жълто небе. То изхвърли глава и огледа пулсиращия пейзаж от пясък и камък. Около него брулеха свирепи ветрове.

— Дойдох тук — каза то по специален начин, — където можем да разговаряме. Ще ти помогна.

— Може би — долетя отговорът от всички страни.

— Какво значи „може би“?

— Човекът мисли, че си демон, малко братче.

— Остави го. Имаме други проблеми.

— Наистина. Така че нека следваме Хрътките.

— Не разбирам.

— Тъкмо затова трябва да слушаш.

Баран леко накуцваше, докато приближаваше прага на главната зала. Зад гърба му се затваряше всеки коридор, но пред него не се откриваше друг път. Видя Вейн в същия миг, когато и той го забеляза. Баран се поколеба. Вейн — не.

Размахвайки меч, с проклятие на уста, Вейн се втурна напред.

Когато бе преминал половината от разделящото ги разстояние, зад него се раздаде раздиращ звук и от тъмното V, което се бе отворило във въздуха над него, се протегна гигантска ръка. Тя го сграбчи през кръста, вдигна го над пода и го метна през залата. Той отскочи и се плъзна, а ръждивото му оръжие се освободи от хватката и се завъртя. Ръката го метна със сила срещу стената, по която бяха накачени огледала. Вейн се свлече и застина.

Ръката се носеше из въздуха, докато Баран тежко влизаше в залата. Вейн извърна глава към него и тихо простена.

Ръката бавно се сви в юмрук и се насочи към падналия мъж.

— Това е Вейн!

— А този там е Баран!

— Дръж го!

Погледът на Баран се стрелна към дъното на залата, където се бяха появили три фигури. Той разпозна бившите затворници и незабавно установи, че са въоръжени. Те хукнаха към него; лицата им се умножаваха от огледалата от двете страни.

Баран измъкна меча си, докато се обръщаше към тях, но го остави да виси свободно от дясната си страна. Счупената му лява ръка все още бе здраво прихваната зад колана.

Огромната Ръка, готова да нанесе удар на Вейн, се разтвори широко и се понесе из въздуха към приближаващите мъже. Като я видя, Одил се приведе, изви се встрани и тя го пропусна. Халоса Деркон, събори го и го блъсна в Ходжсън — и двамата мъже останаха проснати на земята. Ръката незабавно се обърна и се втурна към Одил с изкривени пръсти и наведен палец.