Читать «Изменящата се земя» онлайн - страница 100

Одил, Ходжсън и Деркон се наядоха до насита в килера, който бяха намерили.

— Какво, по дяволите, е това? — попита Деркон, като посочи с един овнешки бут малката ивица небе, която изведнъж припламна в ярък червен цвят.

Останалите погледнаха натам, после отвърнаха очи, когато червенината избледня, а яркостта остана.

— Да няма пожар? — зачуди се Одил. Изведнъж всичко изчезна и настъпи мрак.

— Мисля, че е нещо много по-просто — отвърна Ходжсън.

— Не разбирам — каза Одил.

— Изглежда, всичко отвън се случва безброй пъти по-бързо от нормалното.

— И ние сме тези, които са го направили — когато развалихме поддържащото заклинание?

— Така бих казал.

— Мислех, че само ще срути някоя стена или нещо подобно.

Деркон се изсмя.

— Но ако сега излезем оттук, това ще ни убие! Ще ни изхвърли в пустошта, в лапите на чудовища, или по-лошо…

Деркон отново се изсмя и му подхвърли една бутилка.

— Вземи! Имаш нужда да пийнеш нещо. Започваш да схващаш картинката.

Одил я отвори и отпи дълга глътка. После запита:

— Какво ще правим? Ако не можем да се измъкнем оттук…

— Точно така. Каква е алтернативата? Спомняш ли си първоначалното ни намерение?

Одил, който бе надигнал бутилката за още една глътка, я свали; очите му се разшириха.

— Да отидем при онова нещо и да се опитаме да го подчиним? Само ние тримата? В състоянието, в което сме?

Ходжсън кимна.

— Ако не успеем да накараме Вейн да се осъзнае или не намерим Дилвиш, оставаме само ние тримата.

— Каква полза ще имаме от него сега, дори да успеем?

Ходжсън сведе поглед. Деркон изръмжа:

— Вероятно никаква. Но Древният е единственото нещо под ръка, което притежава някаква сила, способна да промени това, което става, и да ни върне обратно.

— Как ще го направим?

Деркон сви рамене и погледна към Ходжсън, сякаш търсеше съвет. Когато такъв не последва, той рече:

— Е, мисля си, че модификацията и комбинирането на няколко от най-мощните подчинителни заклинания, които знам…

— Те са за демони, нали? — поинтересува се Одил. — Този тук обаче не е демон.

— Не е, но принципът за подчиняване на каквото и да било е един и същ.

— Така е. Но обикновените имена на Силата вероятно няма да могат да овладеят Древния. Ще трябва да се допиташ до Старите Богове за необходимите термини.

Деркон се плесна по бедрото.

— Хубаво! Накарах ви да се замислите за това! — каза той. — Вие изгответе нужния списък от имена, докато аз обмисля модификациите. Ще ги приложим, когато стигнем там и овържем момъка здравата!

Одил поклати глава.

— Не е толкова лесно…

— Опитай!

— Ще ти помогна — каза Ходжсън, когато Одил погледна със съмнение. — Не мога да измисля никакъв друг план.

Те го обсъдиха, докато довършваха храната си и Деркон състави заклинанието. Накрая запита:

— Защо да протакаме?

Останалите кимнаха. Излязоха от килера и спряха.

— Дойдохме оттам — каза Ходжсън и се намръщи, докато поставяше ръка върху стената отдясно. — Нали така?

— И аз така мисля — каза Деркон, като хвърли поглед към Одил, който кимна.

— Така е. Обаче… — той се обърна наляво. — Това сега е единственият път, по който можем да минем.