Читать «Краят на мрака (Нон-стоп)» онлайн - страница 7

Не успявайки да осмисли логическата връзка на ниските цени, които Рафъри бе поставил на дивеча, и изобилието от храна, Къмплейн си обясняваше печалното положение на нещата с това, че оценителят с неприязън се отнася към клана на ловците.

Къмплейн се промуши през тълпата, изпълваща пазара, и с не много почтителен тон викна на оценителя:

— Пространство за твоето „аз“.

— За твоя сметка — с готовност отвърна оценителят.

Той вдигна очи от листа, в който така се бе вдълбочил.

— Днес месото поевтиня, ловецо. Трябва да хванеш повече зверове, че да заработиш шест парчета.

— И така червата ми се обръщат! Когато те видях за последен път, ти твърдеше, че ще падне цената на зърното, негоднико!

— Изразявай се по-вежливо, Къмплейн, на мен твоето месо и даром не ми е нужно. Да, казах ти, че цената на зърното ще спадне, това е истина, но и цената на месото падна още повече.

Оценителят с удоволствие разтърси пищните си мустаци и се заля в смях. Няколко мотаещи се наблизо мъже се присъединиха към неговото веселие. Един от тях, нисък човечец на име Чин, от когото винаги вонеше, пред себе си имаше купчина кутии, които смяташе да продаде. С внезапен ритник Къмплейн ги помете и те полетяха на всички страни. С бесен рев Чин скочи да ги събира, като едновременно се сражаваше с тези, които сграбчиха внезапната плячка. От това зрелище Рафъри се разсмя още по-силно, но сега не над Къмплейн.

— Радвай се, че не живееш сред Носарите — все още смеейки се, го утеши Рафъри. — Тези хора творят истински чудеса. Те омагьосват с дъха си годните за храна животни и ги ловят с голи ръце, така че ловци съвсем не са им нужни.

С ловко движение на ръката той хвана мухата, която го бе захапала за врата.

— Освен това те са успели да се избавят от тези проклети насекоми.

— Глупости — намеси се един старец, който се промъкна през тълпата по-близо.

— Не спори напразно с мен, Ефи — каза оценителят. — Освен ако не цениш разходите си повече от доходите си.

— Това са глупости! — потвърди Къмплейн. — Няма да се намери такъв идиот, който да повярва, че има място без мухи.

— Затова пък аз прекрасно си представям място без Къмплейн! — произнесе Чин.

Той вече бе събрал кутиите си и сега страшно се пулеше на виновника за унижението си. Двамата се втренчиха един в друг, готови за бой.