Читать «Краят на мрака (Нон-стоп)» онлайн - страница 4

Нямаше нищо, дори и величествен и предизвикващ страх скелет на Гигант. Това бе малък склад, пълен с различни лавици, на които бяха наредени кутии с разноцветни прахове.

Две от тях с жълт и червен прашец паднаха и се търкулнаха, като оставиха след себе си две пътечки по пода и две облачета във въздуха. Чуха се изпълнените с възторг гласчета на децата, които рядко имаха щастието да видят нещо ярко украсено, а стражите, извиквайки къси и енергични заповеди, строиха живия транспорт и наредиха да пренасят плячката в очакващата ги зад барикадата кола.

Къмплейн усети, че любопитството му е изчезнало, и си тръгна. Може би, независимо от всичко, трябва да отиде на лов?

— Но защо там, в гъсталака, има светлина, щом на никого не е нужна?

Независимо от шума Къмплейн чу този въпрос. Обърна се и видя, че го е задало едно от децата, наобиколили седящия в ъгъла висок мъж. До него няколко майки добродушно се усмихваха и лениво гонеха мухите.

— Светлината е необходима, за да растат водораслите — бе отговорът. — Ти също не можеш да живееш в тъмнина.

Това бе произнесено от Боб Фармър, едър и бавен човек, който поради качествата си ставаше само за работа в полето. Характерът му бе по-весел, отколкото допускаше Науката, и затова децата го обичаха много.

Къмплейн изведнъж си спомни, че Фармър минава за дърдорко, и почувства внезапно неочакваната потребност с нещо да се развлече. Гневът, предизвикан от жена му, отдавна бе преминал и сега усещаше вътре в себе си само гнетяща пустота.

— А там какво е имало, преди да се появят водораслите? — поинтересува се дребничко момиченце.

Децата явно се опитваха малко наивно да накарат Фармър да се разприказва.

— Разкажи им историята на Света, Боб — помоли една майка.

Фармър с тревога погледна Къмплейн.

— Не ми обръщай внимание — каза ловецът, — тези теории за мен не означават нищо.

Властелините на племето не поощряваха празното теоретизиране и въобще всякакви разсъждения, нямащи практическо значение. Това обясняваше причината за безпокойството на Фармър.

— Е, какво пък, всичко това са само догадки, защото нямаме никакви записи за събитията, предшестващи възникването на племето Грийн — каза Фармър, — а дори и да има нещо, то не намираме някакъв особен смисъл в него.

След тези думи той изгледа внимателно възрастните си слушатели и побърза да добави:

— Освен това в главите ни е пълно с по-важни работи, отколкото разказването на старинни приказчици.

— Каква е тази история за Света, Боб? — нетърпеливо запита едно момче. — Интересна ли е?

Фармър поправи косите, падащи немирно на очите на момчето, и важно произнесе:

— Това е най-поразителната история, която може да се въобрази, защото се отнася за нас всички и за целия ни живот. Светът е съвършен. Той е изграден от множество палуби, подобни на тази. Навсякъде има подобни пространства, които никъде не завършват, защото представляват затворен кръг. Така ние бихме могли да вървим безкрай и никога да не стигнем границите на Света. Палубите се състоят от тайнствени помещения. В някои има полезни вещи, в други — вредни, но всички коридори са обраснали с водорасли.