Читать «Краят на мрака (Нон-стоп)» онлайн - страница 144

Грег се разсмя.

— Разбрах всичко — каза той. — Вие сте били само грижливи бавачки за нас, палавите деца, така ли? А не сте ли помисляли за това, че докато вие така сте се грижели за нас и сте провеждали всичките си изследвания, ние сме вървели през ада? Погледни ме! Погледни нещастния ми приятел и онези скитници, които ми се подчиняваха! Не забравяй и за тези, които по рождение бяха така деформирани, че ги убивахме от жалост, когато ги срещнехме в Джунглите. Нека направим сметката: двадесет и три минус седем. Позволили сте на шестнадесет поколения да живеят и умират тук, толкова близо до Земята, допуснали сте да ни се струпат всички мъки, за които може да се помисли. И за всичко това смятате, че сте заслужили награда?!

— Не си ме разбрал правилно! — извика Фармър. — Кажи му, Къмплейн! Нали ви обясних, че целият ви живот е ускорен! Продължителността на живота на едно ваше поколение е толкова малка, че са се сменили двадесет, преди Голямото Куче да бъде открито и въведено на околоземна орбита. Кълна ви се, че този ваш основен проблем непрекъснато се изследва в лабораториите на Малкото Куче. Всеки момент може да бъде създадено средство, което след вкарването в кръвта вида разруши пептидната връзка на чуждата белтъчина във вашите клетки. И тогава вие ще бъдете свободни. Дори сега…

Той внезапно млъкна, загледан напрегнато и с учудване в една точка.

Всички погледнаха нататък. Дори Грег се обърна. От отвора на един от разрушените пултове към ослепителната светлина се издигаше струйка дим.

— Пожар! — простена Фармър.

— Дреболия! — отвърна Къмплейн.

Той се приближи до бързо увеличаващия се облак. Това не беше дим. Това бяха неизброими пълчища молци. На огромни кълбета те влитаха под купола, насочвайки се към Слънцето. След първата вълна от малки насекоми започнаха да се появяват и едри екземпляри, промъкващи се трудно през отвора на пулта. Безбройните рояци, които винаги летяха пред своите съюзници — плъховете, — бяха проникнали в отсека на командната кабина, преди там да се появят гризачите. Сега се измъкваха на свобода във все по-нарастващи количества.

Марапер грабна парализатора и започна да ги унищожава още с появяването им.

Хората бяха обхванати от странното усещане, че от роящите се облаци мутанти до тях достигат някакви незавършени фрагменти от мисли. Марапер спря да стреля и насекомите се появиха отново като още по-гъста мъгла. Някъде под плотовете на електронните пултове се чу трясък от късо съединение. Насекомите бяха запълнили пространството между проводниците.

— Могат ли да причинят някаква сериозна повреда? — попита Уейън.

Къмплейн недоумяващо разтърси глава. През цялото време той се бореше със странното усещане, че пространството около мозъка му е запълнено с памук.