Читать «Краят на мрака (Нон-стоп)» онлайн - страница 142

— Никога! — каза Уейън. — Някои от нас са посветили живота си на това, да се измъкнем от тази гробница. Ние по-скоро ще умрем, отколкото да останем тук.

— Точно от това се страхувах — каза Фармър тихо, като че ли на себе си. — Предвиждахме, че все някога ще дойде този ден. И по-рано много от вас откриваха различни тайни, но винаги успявахме навреме да ги накараме да мълчат. Какво пък, може да ви се отдаде да се адаптирате на Земята, както някои ваши деца, но ние винаги…

— „Ние“! — изкрещя Уейън. — Постоянно казваш „ние“. А всъщност ти си само един Чужд, съюзник на Гигантите. Какво те свързва с истинските хора На Земята?

Фармър се разсмя и този смях беше тъжен.

— Чуждите и Гигантите са истински хора — каза той. — Когато Голямото Куче е било въведено на орбита, ние, земляните, сме си давали сметка каква отговорност поемаме. На първо време вие сте се нуждаели от лекари и учители. Необходими са били и свещеници за противодействие на кошмарните предразсъдъци на вашата Наука, която обаче, независимо от своята мерзост, ви е помагала в някаква степен да оживеете. Имало е, разбира се, и трудности. Лекарите и всички останали хора не можели просто да дойдат през шлюзовите камери и да се смесят с вас, макар и поради гъстата растителност и инспекционните тунели това да е било възможно. Най-напред е трябвало да преминат известен стаж в института Малко Куче, за да се научат да се движат и говорят колкото може по-бързо, да спят малко, с две думи — да живеят като „бързаци“. Освен това трябвало да се приучат да понасят страшната миризма, разнасяща се из целия кораб. Разбира се, всички те трябвало да бъдат с много нисък ръст, защото никой от вас не превишава пет фута. Много от тях вие сте познавали и сте обичали. Например доктор Линдси или художникът Мелър. Те и двамата бяха земляни, живеещи в Кабините. Те бяха Чужди и в същото време ваши приятели.

— А ти? — запита Къмплейн.

Той махна с ръка край лицето си, прогонвайки някакъв нахален молец.

— Аз съм антрополог — отвърна Фармър. — Освен с изследванията си се занимавах и с разпространяване на знания на кораба. Такива като мене тук има много. Това всъщност е единствена по рода си възможност за изследване на механизмите на въздействие на затворената среда върху личността на човека. По този начин ние успяхме да научим значително повече за човека и цивилизацията, от колкото ако бяхме работили много векове на Земята. Зак Дейт беше тук ръководител на всички, както вие ни наричате, Чужди. Нормалното време, отделяно от нас за работа на територията на кораба, е две години. Моето пребиваване беше към края си. Аз не мога повече да оставам тук, време е да се връщам вкъщи, за да пиша труд за това, как бях Чужд на кораба.

Престоят тук е изключително полезен. Наистина, това е уморително, но, общо взето, не е твърде опасно, освен ако не попаднеш в ръцете на такъв човек като магистър Скойт. Зак Дейт много обичаше „бързаците“, обичаше вас. Той остана на кораба много по-дълго време, отколкото трябваше, за да се бори за подобряване на условията на вашия живот. Той искаше да помогне за това, начинът на мислене на Носарите да се приближи до нормалния. В това Зак Дейт имаше огромни постижения. Впрочем вие сами можете да се убедите, като сравните условията за живот на Носарите с тези, характерни за племената, живеещи в Джунглите. Дейт беше изключителен човек. Може би, когато завърша своята работа, ще напиша неговата биография…