Читать «Краят на мрака (Нон-стоп)» онлайн - страница 143

Къмплейн се почувства неловко. Изведнъж си припомни сцената, в която те с Марапер хладнокръвно убиха стария съветник.

— А Гигантите какви са? Просто високи хора ли? — попита той, стараейки се да смени темата.

— Не високи, а нормални — отговори Фармър. — Това означава високи шест фута и повече. За тяхната работа не беше необходимо да се подбират ниски хора. За разлика от Чуждите, те не трябваше да се появяват пред вас. Това беше технически персонал, който се беше появил тук от времето на въвеждане на кораба на околоземна орбита. Тези хора тайно промениха кораба така, че той да стане по-удобен за вас, за вашите условия на живот. Те преградиха командното отделение, за да го предпазят от това, някой от вас да проникне там и да реши да се позабавлява, макар ние винаги да сме се старали да ви внушаваме, че вие се намирате на движещ се в пространството кораб. В задълженията на техническия персонал влизаше и унищожаването на всичко, намерено от вас, което би могло да доведе до нещастни случаи. Основната им работа обаче беше поддръжката. Те поправяха водопроводите, вентилацията и всичко останало. Нали си спомняш, Рой, как срещна Джек Рендъл и Джон Ендрюс, когато те отстраняваха течовете в плувния басейн. Разбира се, в рамките на възможното те унищожаваха и плъховете, но това не е никак просто, тъй като тези гризачи са твърде хитри същества. Много видове са се изменили коренно от времето на отлитането към Процион. Сега, когато повечето от плъховете се намират между преградените отсеци, ще ги унищожим с един замах. Пръстените, които носим, представляват аналози на ключовете, използвани от техническия персонал още когато корабът се е движел. Тези ключове и инспекционните тунели, през които можеше спокойно да се влиза и излиза, ни позволяваха да живеем заедно с вас. Ние имахме на кораба тайно скривалище, където от време на време можехме да отидем, за да си починем, да хапнем нещо и да се изкъпем. Там най-вероятно сега умира Къртис, ако не го е спасило затварянето на връзките между отсеците. Къртис за съжаление не е от тези хора, които носят сериозна полза с ръководството си. Той е твърде нервен и непоследователен за това. Под негово ръководство дисциплината отслабна, допуснаха се малки грешки. Нещастникът, когото рани Грег и му отне поялника, работеше в Джунглите сам, а не в двойка, както предписват инструкциите. Това беше една от грешките на Къртис. Независимо от това аз се надявам, че той все някак ще се измъкне от тази ситуация.

— Това означава, че всички вие просто сте ни пазили! Не сте искали да ни плашите, така ли? — лукаво попита Грег.

— Не, разбира се. Нашите инструкции изключително строго забраняват да се убиват „бързаци“. Никой от нас нямаше в себе си постоянно оръжие. Легендата, че Чуждите се появяват от само себе си от остатъците на загниващите водорасли, е само едно детско суеверие на жителите на кораба. Ние не искахме да ви притесняваме. Нашата единствена цел беше да ви помагаме.