Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 48

— Иване, проклет…

На третото изплуване успя да нададе нечленоразделен вой.

— Аха! — весело възкликна Иван. — Значи съм бил прав, че това ще те освести! — После се обърна към Галени, който се беше отдалечил от хвърчащите във всички посоки пръски. — Откакто служи като метеоофицер в лагер „Вечен лед“, повече от всичко мрази студа.

Майлс се изскубна от ръцете на Иван и като плюеше ледената вода, се покатери прел ръба и падна до ваната. Тук-там по подгизналата му куртка имаше ледени кубчета. Той сви юмрук и замахна към ухиленото лице на братовчед си.

Улучи го в брадичката. Болката му достави удоволствие. За пръв път в живота си успяваше да го удари.

— Хей! — извика Иван и отскочи назад. — Внимавай! Така можеш да си счупиш ръката.

— Вече не — задъхано отвърна Майлс, спря да се мята и се разтрепери.

Братовчед му разтърка брадичката си и повдигна вежди.

— По-добре ли си?

Майлс му отговори с порой от ругатни и го замери с няколко ледени кубчета.

— Радвам се да го чуя — добродушно каза Иван. — Сега ще ти кажа какво ще направиш и ти ще ме послушаш. Първо, ще отидеш в стаята си и ще съблечеш тая мокра униформа. После ще депилираш отвратителната си брада и ще вземеш горещ душ. След това ще се облечеш. И накрая ще те заведем на вечеря.

— Не искам да излизам — кисело измърмори Майлс.

— Да съм искал съгласието ти? Ти чу ли такова нещо, Лъв?

Галени, който наблюдаваше сцената като хипнотизиран, поклати глава.

— Така — продължи Иван. — Нямаш избор. Приготвил съм във фризера още петдесет кила лед и знаеш, че няма да се поколебая да го използвам.

Майлс виждаше искрения ентусиазъм, изписал се на лицето на братовчед му.

— Това ти доставя удоволствие — изсумтя той накрая.

— Адски си прав — отвърна Иван. — Хайде, върви да се облечеш.

* * *

Докато пътуваха към ресторанта, Иван не престана да го разпитва. После по негова заповед Майлс трябваше да се насили да сложи в уста, сдъвче и преглътне няколко хапки. Когато започна да яде, той откри, че е много гладен, и братовчед му остана доволен.

— А сега — когато довърши десерта си, каза Иван — какво става с теб, по дяволите?

Майлс погледна двамата капитани и по-специално сребърните очи на Галени.

— Първо вие. Илян ли ви прати?

— Той ме помоли да те наглеждам — отвърна Дъв, — тъй като бил останал с впечатлението, че сме приятели. След като пазачът ми каза, че изобщо не си излизал, и след като не отговори на съобщенията, които ти пратих по комуникационния пулт, реших, че е най-добре лично да проверя. Само че… не ми беше удобно да влизам сам, затова повиках Иван. Като член на семейството, той има право да е там. С пълномощията, които получих от Илян, пазачът отключи вратата и ни пусна вътре, така че не се наложи да разбием някой прозорец. — Галени се поколеба. — Освен това не ми се щеше съвсем сам да смъквам тялото ти от някоя греда.

— Нали ти казвах — обади се Иван. — Това не е в неговия стил. Ако някога реши да се самоубие, басирам се, че ще го направи със страхотни експлозии. И ще вземе със себе си много невинни, навярно.