Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 50

Иван все още се съмняваше.

— Излъгал си Илян?

— Да. И после документирах лъжата си. Каквото и да правиш, трябва да го правиш добре, нали? Не съм подал оставка, Иване. Уволниха ме. Чисто и просто.

— Той наистина ли ти откъсна сребърните очи? — Очите на Иван се разшириха.

— Кой ти го каза?

— Поне така изглеждаше — изсумтя Галени. — И Хароче си помисли същото.

„Още по-лошо. Той се разплака, Иване.“ Майлс никога през живота си не бе виждал Илян да плаче.

— Не. Аз ги откъснах. Сам. — Той се поколеба. — Получих последния си припадък в кабинета му. Точно пред него Струва ми се, споменах, че пристъпите се предизвикват от стрес.

На лицето на братовчед му се изписа съчувствено изражение.

Галени въздъхна.

— Хароче също не можеше да повярва. Според него всички в щаба на ИмпСи знаели, че Илян адски те цени.

„Нейсмит беше най-добрият, о, да.“

— След операцията на Дагула IV няма начин да не ме цени. — Но от спасителната мисия на Дагула бяха изтекли почти четири години.

— А Хароче не си хвърля думите напразно. Чувал съм, че се е издигнал от най-ниското стъпало. Той каза, че те подготвяли за наследник на Илян.

Майлс сепнато повдигна вежди.

— Невъзможно. Ръководството на цялата Служба изисква съвсем други качества. Аз съм оперативен агент. Най-малкото, имам отрицателно отношение към всякакви устави. Не съм… не бях готов за работата на Илян.

— Така каза Хароче. Изглежда, са имали намерение да те повишат и да те направят негов заместник. Пет години във вътрешния отдел и щеше да си готов да заемеш мястото на Илян.

— Глупости! Не и във вътрешния. Виж, ако трябваше да ръководя нещо, по-логично решение щеше да е галактическият отдел на Комар. Поне там имам известен опит.

— Като са искали да те пратят при Хароче, те са се надявали да запълнят точно тези празноти в опита ти. Веднъж Илян ми каза, че като агент във вътрешния отдел, генералът лично се справил с четири сериозни заговора срещу императора. Освен случая „Равнец“, който му осигури повишението. Може би Илян се е надявал Хароче да ти предаде опита си.

— Нямам нужда… — започна Майлс, после затвори уста.

— Какъв е този случай „Равнец“, и ако е толкова важен, защо не съм чувал за него? — попита Иван.

— Класически пример за контратерористична операция — отвърна Галени. — Илян кара всичките си нови аналитици да го изучават.

— За това се знае само в ИмпСи — поясни Майлс. — Тъй като историята завърши успешно, не се разчу нищо. Такъв е характерът на нашата работа. Успехите се запазват в тайна и не получаваш никаква благодарност, а провалите са скандални и ти носят само обвинения. — „Вземи моята кариера например…“

— Една хиперизолационистка фракция — продължи Дъв — се беше обединила с граф Вортрифрани. Готвеха се да разбият стар скоков товарен кораб, казваше се „Равнец“, в императорската резиденция. Корабът беше достатъчен, за да унищожи напълно двореца, даже без експлозивите, с които щяха да го натъпчат. Тъкмо експлозивите обаче бяха грешката им, защото те привлякоха вниманието на групата на Хароче. Вортрифрани се дистанцира от терористите, но след това изгуби поддръжниците си и оттогава не е… хм… посрамвал Империята.