Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 24

— Мили Боже, това ми прилича на някоя от историите на братовчед ми Иван. Ти, жена и още какво?

— Не ми се подигравай. Нима все още нямаш връзка с онази страхотна Куин?

Майлс си спомни за последния си спор с Ели и овладя потръпването си.

— Повече или по-малко. — При първа възможност трябваше да се върне и да уреди въпроса с нея. Тя бе омекнала достатъчно, за да отиде да го види на люка на совалката на „Перегрин“, но сбогуването им беше официално и сдържано.

— Виждаш ли? — тактично каза Галени. — Тя е комарка. От рода Тоскана. След като получила докторска степен по бизнес-теория на Комар, започнала работа в семейния транспортен концерн. Сега е на Ворбар Султана като постоянен лобист и представлява всички комарски транспортни компании, нещо като свръзка между тях и Империята. Блестяща жена.

От устата на Галени, самият той защитил докторат по история преди да стане един от първите комарци, приети на имперска военна служба, това беше огромна похвала.

— Е… значи ходиш с нея? Или смяташ да я назначиш в своя отдел?

Майлс можеше да се закълне, че Галени почти се е изчервил.

— Това е сериозно, Воркосиган.

— И е амбициозна. Щом е от ония Тоскана.

— И аз някога бях от „ония“ Галени. Когато това име се споменаваше с такава интонация.

— Мислиш да възстановиш семейното богатство, така ли?

— Ммм… времената се промениха. И миналото никога няма да се върне. Струва ми се, че е настъпил моментът да проявя малко амбиция. Наближавам четирийсетте, нали знаеш.

— И очевидно си съвсем грохнал — ухили се Майлс. — Е, моите поздравления. Или би трябвало да пожелая късмет?

— Май че ще предпочета късмета. Поздравленията засега са преждевременни. Но скоро и на тях ще дойде ред, надявам се. Ами ти?

„В момента любовният живот е прекалено сложен. Или поне… животът на адмирал Нейсмит.“

— А, питаш за работата. Ами… хм, точно сега съм свободен. Тъкмо се връщам от кратка галактическа обиколка.

Галени разбиращо повдигна вежди — сигурно добре си спомняше собствената си среща с наемниците на Дендарии и „адмирал Нейсмит“: оттогава бяха минали само няколко години.

— Накъде си се запътил сега?

Майлс посочи асансьора за надолу.

— Към вкъщи. Имам няколко дни отпуска.

— Тогава може би ще се видим в града. — Галени се вмъкна в асансьора и весело отдаде чест на Майлс.

— Надявам се. Пази се. — Той се качи в своя асансьор и слезе на първия етаж.

Когато стигна на пропуска, Майлс спря и се замисли. Винаги, когато се прибираше от доклад в ИмпСи, или викаше кола от гаража на графа, шофирана от гвардеец или прислужник, или по-често го очакваха, без да ги е предупредил. Но гвардейците, прислугата и колите бяха прехвърлени заедно с графа и графинята във вицекралския дворец на Сергияр (макар майка му да му бе писала, че „дворец“ било твърде подвеждащо определение). Дали не трябваше да поиска автомобил от гаража на ИмпСи? Или да повика такси? Въпреки че всяко такси, което дойдеше тук, първо щеше да бъде претърсено от охраната. От космодрума Майлс беше пратил оскъдния си багаж направо в имението.