Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 23

„Но не толкова, колкото съжалявам аз.“ Нямаше боен план, който да не се промени след първия сблъсък с врага.

— Ами… предайте на Илян, че бих искал колкото е възможно по-скоро да се видя с него.

— Разбира се. — Секретарят си записа.

— Как са родителите ви, лейтенант Воркосиган? — добродушно попита генерал Хароче. Побеляващ петдесетина-годишен мъж, той носеше малко смачкана зелена униформа. Майлс харесваше дълбокия му, богат глас с едва доловим провинциален акцент от западните области, който прекараните в столицата години не бяха изгладили. Работата на Хароче му бе донесла страхотна репутация във вътрешните кръгове в Службата, но извън нея не го познаваше никой. Беше постъпил в ИмпСи около година преди Майлс, но след едно десетилетие във вътрешния отдел всеки щеше да побелее и да получи язва.

— Вие сигурно имате по-нова информация за тях, господин генерал.

Хароче разпери ръце и сви рамене.

— Не, всъщност не. Илян извади Сергияр от моя ресор и създаде специален сергиярски отдел.

— Там със сигурност няма достатъчно работа за самостоятелен отдел — отбеляза Майлс. — Колонията е на по-малко от трийсет години. Населението още не е достигнало милион, нали?

— Почти — отвърна секретарят.

Хароче мрачно се усмихна.

— Аз смятах, че е преждевременно, но вицекрал граф Воркосиган поиска… така се случи. — Той избели очи и хвърли на Майлс многозначителен поглед.

„Не ми излизай с тия глупости, Хароче. Знаеш каква е истинската ми работа. И че я върша адски добре.“

— Звучи ми като поредната синекурна бюрократщина. Заселниците са прекалено заети, за да вдигат бунтове. Навярно трябва да се кандидатирам за мястото.

— Боя се, че вече е заето. От полковник Олшански.

— О? Чувал съм, че е стабилен човек. Сергияр определено има стратегическо място в трансферния възел, но мислех, че с това се занимава галактическият отдел. Илян се застрахова за бъдещето, предполагам. — Майлс въздъхна. — Е, сега спокойно мога да се прибера вкъщи. Ще ме откриете в замъка Воркосиган.

Секретарят зловещо се усмихна.

— О, ще ви открием, където и да сте.

Това беше една от шегите на ИмпСи. Майлс учтиво се засмя и си тръгна.

* * *

Слезе от асансьора в последното фоайе едновременно с капитан в зелена униформа, тъмнокос мъж на средна възраст с напрегнати тъмнокафяви очи и месест римски нос: познато, но напълно неочаквано лице.

— Дъв Галени! — възкликна Майлс. — Какво правиш тук?

— О, здравей, Майлс — усмихна се Галени, доколкото доволната му гримаса можеше да се нарече усмивка. Беше малко по-възрастен и по-пълен от последната им среща, но изглеждаше спокоен и самоуверен. — Работя, разбира се. Поисках да ме прехвърлят тук.

— За последен път те видях в контраразузнаването на Комар. Повишили ли са те? Да не би ненадейно да си изпитал копнеж към канцеларската работа? Или си дошъл да се погрееш на малко радиоактивния блясък на центровете на имперската власт?

— От всичко това по малко, плюс… — Галени се озърна, сякаш за да се увери, че са сами. Какво можеше да е толкова тайно, че да шепне тук, в самото сърце на лабиринта? — Заради една жена.