Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 203
Лоис Макмастър Бюджолд
— Тогава избирам Ели. Която и да е тя.
— Ели е… адмирал Куин.
— Така мисля и аз.
— Тогава защо ми причиняваш тази мъка?
— Защото трябва да решиш. Ели, веднъж и завинаги.
— Ти трябва да решиш, не аз!
— Да. Точно така. Мога да продължа с теб. Мога да продължа и без теб, ако се наложи. Но не мога да спра, Ели, дори заради теб. Пълният покой не е живот, а смърт. Знам го.
Тя бавно кимна.
— Поне това ми е ясно.
После започна да яде супата си, без да откъсва очи от неговите.
Любиха се за последен път, любиха се за сбогом, разбра Майлс, всеки в отчаян опит да достави удоволствие на другия.
Накрая той с въздишка седна на огромното легло.
— Не става, Ели.
— Трябва да стане — измърмори тя. Майлс хвана ръката й и я целуна по китката. Куин се надигна и седна до него. Двамата дълго мълчаха.
— Ти си предопределен за войник — каза тя накрая. — А не за някакъв, някакъв… надут бюрократ.
Майлс се отказа да обяснява на небараярка древния и знатен пост на имперския ревизор.
— За да си велик войник, ти трябва велика война. В момента наоколо няма такава. Сетаганданците кротуват за пръв път от десет години. Пол не е агресивен и напоследък сме в добри отношения с целия Хеген. Джаксън Хол е отвратителна дупка, но те са прекалено разединени, за да представляват военна опасност. А и не съм сигурен, че бих могъл да участвам във война на страната на агресора.
— Баща ти го е направил. Със забележителен успех.
— Оспорван успех. Би трябвало по-внимателно да изучиш нашата история, скъпа. Но аз не съм като баща си. Няма нужда да повтарям неговите грешки. Мога да изобретя чисто нови.
— Напоследък започваш да се интересуваш от политика.
— Изисква го новата ми работа. Ако някога потрябвам на империята като войник, могат да ми пратят съобщение по комуникационния пулт… Виж, не искам да кажа, че вече няма да има спасителни операции, от време на време. Имай предвид, като адмирал Куин, мястото за сладкото ти дупе ще е удобен мек стол в оперативен център. Няма винаги лично да командваш взводовете. Това не е редно за висш щабен офицер и е прекалено опасно.
Куин прокара пръсти по паяжината белези по гърба му.
— Ти си лицемер, любими.
Майлс благоразумно реши да не спори.
— Това… ми напомня за нещо, за което исках да те помоля. Услуга. За сержант Таура.
Ели едва забележимо се напрегна.
— Да?
— Последния път, когато я видях, забелязах, че косата й се прошарва. Знаеш какво значи това. Наскоро разговарях за това с Канаба, спомняш си го. Той й дава още най-много два месеца. Искам да ми обещаеш, че ще ми съобщиш навреме, за да дойда и да я видя преди да умре. Не… не искам да е сама.
— Добре — сериозно отвърна тя. После прибави: — Така… спал ли си с нея?
— Хм… — Майлс мъчително преглътна. — Това беше преди теб, Ели. — И след малко се почувства принуден да признае: — И после, от време на време. Съвсем рядко.