Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 201

— Трудно е да пращаш любовни писма, когато знаеш, че цензорите от ИмпСи следят всичко.

— Но този път беше абсолютно неразбираемо. Какво става с теб? — Майлс усети страха в гласа й. „Губя ли те?“ Не, не страх. Разбиране.

— Няколко пъти се опитвах да ти съчиня съобщение, но беше… прекалено сложно и не исках да пращам по теснолъчевия канал най-важните неща. Редактираният вариант се получаваше пълна идиотщина. И без това трябваше да те видя лично, поради… поради много причини. Това е дълга история, по-голямата част е секретна, факт, който напълно ще пренебрегна. Мога, нали знаеш. Искаш ли да слезем в ресторанта да вечеряме, или да си поръчаме рум сървис?

— Майлс — ядосано каза Куин. — Рум сървиз. И обяснения.

Той успя временно да я разсее с огромното меню на хотела, за да обмисли какво да й каже. След като пратиха поръчката, двамата седнаха един срещу друг на по-малкия диван.

— За да ти обясня новата си работа, трябва да ти разкажа как я получих и защо Илян вече не е шеф на ИмпСи… — Майлс й предаде историята от последните месеци. Донесоха храната, което забави реакцията на Ели. Лицето й беше напрегнато и замислено. „Да. Тази вечер и двамата първо трябва да помислим преди да кажем нещо, любима.“ Куин заговори едва след третата хапка.

— Имперски ревизор… звучи като някакъв счетоводител. Това не е в твоя стил, Майлс.

— Вече е. Положих клетва. Това е един от онези бараярски термини, които не означават каквото си мислиш. Не знам… имперски агент? Специален прокурор? Специален пратеник? Генерален инспектор? По малко от всички тези неща. Каквото поиска от мен Грегор. Това напълно ме устройва.

— Никога не си ми споменавал, че се амбициозен.

— Защото никога не съм го мислил. Виж, това не е работа за прекалено амбициозни хора. Енергични, да, но не амбициозни. Тя изисква… безпристрастие, а не страст.

Куин се намръщи и дълго мълча. Накрая събра смелост и започна директно:

— И къде оставам аз, къде оставаме ние? Това означава ли, че никога няма да се върнеш при „Дендарии“? Майлс, може никога повече да не те видя! — Гласът й почти трепереше.

— Това е… една от причините, поради които исках да поговорим преди утрешните ти срещи. — Сега бе негов ред да замълчи, за да събере кураж. — Виждаш ли, ако ти… ако останеш тук… ако си лейди Воркосиган, можеш завинаги да си с мен.

— Не… — Супата й съвсем щеше да изстине, ако го нямаше миниатюрното нагревателче на дъното на чинията. — Завинаги ще съм с лорд Воркосиган. Не с теб, Майлс, не с адмирал Нейсмит.

— Адмирал Нейсмит е нещо измислено, Ели — предпазливо отвърна той. — Аз го създадох. И като всеки творец, егоистично се радвам, че творбата ми ти харесва. Но той не съм аз.

Куин поклати глава.

— Миналия път ми каза, че повече няма да ми предлагаш това нещо с лейди Воркосиган. Всъщност каза ми го последните три пъти, когато ми предложи да се омъжа за лорд Воркосиган.

— Дай ми последна възможност, Ели. Само че този път съвсем… съвсем честно трябва да ти призная всичко — и другата страна, контрапредложението. Онова, което ти предстои утре, наред с новия договор на „Дендарии“.