Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 204

— Така си и знаех.

„Щом ще си причиняваме болка…“

— Ами… ти? Нямаше ли никой друг след моето заминаване?

— Не. Аз съм добро момиче. Виж, преди теб, беше друга Куин.

— Би трябвало да се подразбира, но за всеки случай… нали знаеш, че си свободна от всякакви лични задължения към мен?

— За да можеш да си свободен и ти ли? Това ли било? — Тя го докосна по лицето и се усмихна. — Нямам нужда да ме освобождаваш, любими. Аз мога да се освободя сама, когато реша.

— И винаги си ми харесвала заради това. — Майлс се поколеба. — Но дали можеш да решиш винаги, когато поискаш?

— Това е въпросът — тихо каза Куин. И след дълго мълчание добави: — Надявам се да намериш своята лейди Воркосиган. Която и да е тя.

— И аз се надявам, Ели — въздъхна Майлс. — Но ме е страх от търсенето.

— Мързеливец — измърмори тя.

— И това е вярно. Ти беше мечтата на пияницата, Куин. Доста ме разглези, да знаеш.

— Трябва ли да се извинявам?

— Никога.

След последвалата дълга целувка Ели си пое дъх и попита:

— Докато продължаваш да търсиш, може ли от време на време да се виждаме?

— Навярно… Не знам. Ако случайно се озовем по едно и също време на една и съща планета. Вселената е голяма.

— Тогава защо все се натъквам на едни и същи хора?

Двамата се отдадоха на милувки — без цел, без бъдеще, без минало, просто миг от времето, в който бяха само Майлс и Ели. След това нещата тръгнаха много по-добре.

* * *

После тя прошепна в ухото му:

— Смяташ ли, че новата ти работа ще ти хареса също толкова, колкото аз харесвам моята?

— Започвам да си мисля така. Ти си готова, знам. Напоследък научих, че не бива прекалено дълго да оставяш без повишение способните си подчинени.

— А има ли за какво повече да се бориш? Да се издигнеш от осми до първи ревизор, да речем?

— Това идва с годините служба. Като се замисля, аз съм най-младият от имперските ревизори. Но номерата са само за удобство. Не са свързани с по-висок или по-нисък ранг. Когато се срещат, ревизорите сядат в кръг. Всъщност много необичайно за строго йерархичния Бараяр.

— Като рицарите от Кръглата маса — каза Куин.

Майлс се засмя.

— Не и ако ги видиш… — Той се поколеба. — Е, не знам. Рицарите от Кръглата маса постоянно са се състезавали за почести. Искам да кажа, нали затова Артур е трябвало да направи масата кръгла. Но повечето ревизори са… не мога да кажа, че не са амбициозни, нито че не да постигнали много. Просто са надживели амбицията. Тези стари бараярски рицари са удивително равнодушни. С нетърпение очаквам да ги поопозная.

Ели прокара пръсти през тъмните си къдрици и се усмихна.

— В края на краищата започвам да си мисля, че ще си попаднеш точно на мястото.

— Някога случвало ли ти се е да се озовеш на непознато място и да се почувстваш у дома си? Нещо такова е. Много е… странно. Но в никакъв случаи неприятно.

Тя го целуна по челото за благословия, тон целуна дланта й за късмет.

— Е, щом искаш да си цивилен, бъди добър бюрократичен рицар. Направи така, че да се гордея с теб.

— Ще се постарая, Ели.

* * *

Завръщането на Майлс от Комар мина нормално. На другия ден официално щеше да покани приятели, реши той. Дъв, Делия и останалите от семейство Куделка. Но тази вечер седна в кухнята със своя гвардеец и Мама Кости. Готвачката беше малко изнервена — или защото бе нарушил ролята си, или защото бе навлязъл на нейна територия. Но Майлс й разказа няколко вица и тя се смя до сълзи, и го удари с кухненската си кърпа, сякаш е някое от нейните момчета, което безкрайно развесели Пим. Ефрейтор Кости се отби след дежурството си, за да се нахрани и да поиграе с котенцата, които сега живееха или по-точно постоянно бягаха от кашона си край печката.