Читать «Императорската гвардия» онлайн - страница 169

— Разговарях с Илян — каза Майлс. — Той не си спомня през последните пет месеца да е гълтал малка кафява капсула. За съжаление, паметта му не е такава, каквато беше.

— А, капсулата не е била глътната — категорично заяви Уедел. — Изобщо не е създадена, за да се поглъща.

— Откъде знаете?

— Не е разтворима. Просто се счупва и съдържанието й се смесва с въздуха. Като спори.

— Моля?!

— Вижте. — Уедел отвори ново изображение на нещо, което приличаше на сферичен сателит с безброй антени. — Самите прокариоти са прекалено малки, за да бъдат поставени голи в толкова големи за тях капсули. Затова са вкарани в тези кухи спорообразни частици — ученият посочи видеоплочата, — които се носят във въздуха, докато влязат в контакт с влажна повърхност като лигавица или бронхи. Тогава частиците се разтварят и освобождават съдържанието си.

— Виждат ли се във въздуха, като дим или прах? Имат ли мирис?

— Ако светлината е достатъчно силна, предполагам, че човек ще ги види като прашинки в момента на счупването на капсулата, но после ще изчезнат. И нямат мирис.

— Колко време… издържат във въздуха?

— Най-малко няколко минути. В зависимост от вентилацията.

Майлс впери поглед в зловещата наглед сфера.

— Това е нова информация. — Макар че не виждаше с какво ще му помогне.

— Не можех да я реконструирам по чипа — малко сковано отвърна Уедел, — тъй като до него естествено не беше достигнала част от самата капсула. Прокариотът можеше да е попаднал в организма по няколко възможни начина.

— Разбирам. Да. Благодаря ви. — Майлс си представи как се връща при Илян: „Спомняш ли си всеки дъх, който си поемал през последните четири месеца?“ Преди да извадят чипа му, щеше да е в състояние да си го спомни.

Пиукането на комуникационния пулт прекъсна мислите му. Сферичната спора изчезна и на нейно място се появи главата на Хароче.

— Милорд ревизор — колебливо кимна генералът. — Извинете, че ви смущавам. Но тъй като сте в сградата, чудя се дали не бихте се отбили при мен. Когато ви е удобно, разбира се.

Майлс въздъхна.

— Разбира се, господин генерал. — Това поне му даваше оправдание да отложи срещата с Галени с още няколко минути. — След малко ще дойда в кабинета ви.

Той взе диска с доклада на биолога, прати остатъка от пробата в склада и освободи Уедел, който незабавно си тръгна, а Майлс забърза по добре познатия коридор към някогашния офис на Илян. И сегашният офис на Хароче. Може би генералът беше открил нещо ново, нещо, което да облекчи това заплетено положение.

* * *

Временният шеф на ИмпСи затвори вратата зад Майлс, любезно придърпа стола към бюрото си и попита:

— Хрумна ли ви нещо ново от снощи, милорд?

— Не. Уедел е идентифицирал пробата. Навярно ще искате копие от доклада му.

Майлс му подаде диска. Хароче го качи на комуникационния си пулт и му го върна.

— Проучих другите четирима старши аналитици в комарския отдел на Алегро — продължи генералът. — Нито един от тях не е бил в по-добро положение от Галени да знае за съществуването на прокариота и двама можем да елиминираме веднага. Останалите нямат никакъв мотив.